Исус е полярната звезда на човешката свобода. С тези думи Светият Отец Папата прие
на аудиенция участниците в пленарната асамблея на Конгрегацията за доктрината на вярата.
Една специална среща за Бенедикт ХVІ, който припомни с вълнение изминалите повече
от 20 години през които бе префект на това ведомство
,
имащо за задача – обясни сам Папата – да насърчава и да защитава доктрината на вярата
и традииците в Католическата църква.
Централното място на вярата в църковния живот и връзката между наука и вяра бяха двете
главни теми, засегнати от Папа Бенедикт Х
V
І. Светият Отец подчерта, че църковният живот, “ако не заема централно място в християнската
вяра”, може да загуби своята първоначална жизненост и да се сведе до една стерилна
активност или политическа уловка със светски оттенък.
Според Папата в съпоставката между вяра и научни прогреси, понякога “така бързи че
е трудно да бъдат признати като съвместими с истините открити от Бог за човека и за
света”, от голямо значение да се задълбочи познанието на истините открити чрез разума”.
Църквата – уточни той – приема с радост автентичните завоевания на човешкото познание
и признава, че евангелизацията изисква също познанието на хоризонтите и предизвикателствата
отваряни от модерното познание. Големите прогреси на научното познание, на които е
свидетел миналия век, помогнаха, каза той, да се разбере по-добре тайната на сътворението,
и белязаха дълбоко съзнанието на всички народи. Но понякога – уточни Светият Отец
– някои твърдения на научното познание биват дори противопоставяни на истините открити
от вярата. Това може би е предизвикало объркване у верните – отбеляза – и дори е представлявало
трудност за разпространението и приемането на Евангелието. Затова – предупреди Папата
–жизнено важно е всяко проучване да задълбочава познанието на истините открити от
разума, с увереността, че няма никакво съперничество между разум и вяра”.
Задълбочавайки непрестанно познанието на Христос, каза Папата, можем да покажем на
мъжете и на жените от нашето време, че вярата в Него не е без значение за съдбата
на човечеството: тя е дори завършека на всичко, което е автентично и човешко. Само
в тази перспектива бихме могли да предложим убедителни отговори на търсещия човек:
“Задачата да се евангелизира днес изисква преди всичко един подобен ангажимент. Диалогът
между вяра и разум, религия и наука, предлага не само възможността да се покаже на
днешния човек по ефикасен и убедителен начин, основателността на вярата в Бога, но
също така показва, че в Исус Христос стои окончателното изпълнение на всяко автентично
човешко въжделение. В този смисъл, сериозното евангелизаторско усилие, каза накрая,
не може да пренебрегне въпросите възникващи и от днешните научни открития и философски
инстанции.