Равно достойнство на католическите общности

Равно достойнство на католическата общност

Декретът Orientalium Ecclesiarum , публикуван на 21 11 1964 г. заедно с Догматичната конституция за Църквата Lumen gentium и с декрета за икуменизма Unitatis redintegratio , бележи нова епоха за Източните католически Църкви на базата на придобития принцип за равното достойнство в католическата общност.

В декрета се казва, че местните Църкви както на Изток, така и на Запад, имат еднакво достойнство, така че никоя не стои над другите. Освен това счита за богатство на цялата Църква многообразните изразни форми на източните Църкви, с убеждението, че “разнообразието на Църквата не само не вреди на нейното единство, но го изразява”.

За разлика от миналото, когато Източните църкви бяха считани като отделни ритуали, Вторият Ватикански събор определи, че те са Църкви в пълния смисъл и със своите традиции за неотменимо богатство на универсалната Църква, съществена част от икуменическия диалог в очакване на пълнотата на единението с Изтока.

Източните Църкви присъстващи в Католическата църква, водещи началото си от съюзи от части на Православните църкви с Рим (след събора във Флоренция 1439 г.) се включват в тази визия.

Различните източни Църкви притежават едно богато църковно и духовно наследство. Характеризирани са от едно богато разнообразие на изрази произхождащи от петте по-големи литургични традиции: александрийска, антиохийска, халдейска, константинополска, арменска. Съборът даде указания Източните църкви да съхранят своите законни ритуали и тяхната дисциплина.

Силната и дискутирана тематика засягаше упражняването на патриархалното служение, което от древни времена е в сила в Църквата. С името източен патриарх се разбира един епископ, натоварен с юрисдикцията на всички епископи включително митрополити, клир и народ на собствената територия или ритуал. Съборът определи също и датата за Великден честван на Запад по грегорианския календар, а на Изток според юлиянския.

Източните католически църкви са изникнали в Католическата църква, за да възстановят единството, нарушено от разделението през първото хилядолетие. Различните съюзи, исторически различни за отделните Църкви, имат като общ елемент именно възстановяването на връзките със Светипетровия приемник.

Декретът за Източните католически Църкви има провизорен характер, отговаря на нуждите на техния нормален актуален живот в Католическата църква. Той е отворен към надеждата за пълното единение между католици и православни.

Небесни Отче, творец на небето и на земята, вдъхнови народа да следва гласа на твоя Дух, който ни зове към единението в Христос. Амин.