Християните да приемат с уважение, зачитане и обич преселниците, разпознавайки у всеки един от тях Лика Божий

Така са формулирани мисионерските молитвени намерения на Папата за първия месец от новата 2006 година. В развитата за случая тема, Апостолическият Нунции и Постоянен Наблюдател на Светия Престол към Организацията на Обединените Нации – монс. Силвано Томази определя: “Над 200 милиона души са тези, които живеят и работят извън своята родина. Става дума за онези от световното население, които са принудени да търсят в други държави и континенти, подслон и трудова заангажираност. Този процес – допълва църковният йерарх – е една от важните характеристики на новото време, в което страните коренно преобразяват своя лик. За отбелязване са – подчертава монс. Томази – думите, с които Папа Бенедикт се обърна на 5 юни миналата год. към всички емигриращи, като акцентира в словото предшестващо молитвата Ангел Господен: “на тези наши братя и сестри пожелавам да срещнат по трудния път на преселничеството, добри и милосърдни приятели с гостоприемни сърца, способни да отдават подкрепа на намиращите се в трудност емигранти”. Поводът за този зов на новия Светипетров Приемник беше честваните тогава сто години от смъртта на така наричания “Баща на бежанците” – блажен Джовани Батиста Скалабрини. “Така – допълва монс Томази – Негово Светейшество поднови апела на Христовата Църква, да продължи по примера на светците , по пътя на братското гостоприемство и християнската грижа за подкрепа на по-слабите. В евангелиските откъси, темата за приемането на странстващи и преселници е застъпена като първостепенно условия за всеки, който се стреми да бъде “Христов”. От отношението на християнина към другите се разпознава дали сърцето е предразположено и готово да бъде в някои моменти и положения, утешителна братска пригръдка за странстващия непознат и затруднен: “Исус приема и изцерява ония, които имат нужда от изцеление” – се казва в Светото Евангелие на Лука и още: “ Исус приема гришниците и яде с тях” – свидетелства евнагелистът за безпределната милисърдна обич на Сина към тези, които трябва да бъдат излекувани и нахранени. Като изхожда от Христовото учение и това, което Спасителят върши за всеки тук на земята, Апостол Павел определя: “Приемете един другиго, както и Христос прие вас”. Несъмнено – подчертава монс. Томази – гостоприемството на истинският християнин не се влияе от това , странстващият от коя раса е, какъв е цветът на кожата му, към коя култура и традиция принадлежи. Блажен и спасен е онзи, който подслонява бедния бездомен и безпътен, защото както евагелистът Матей свидетелства за казано от Исус Който е във всеки от тези неждуащи се братя и сестри: “гладен бях и Ми дадохте да ям, жаден бях и Ме напоихте, странник бях и Ме прибрахте”. При срещата с другите, които са в беда, християнското сърце не може да остане безразлично. Любовта трябва да бъде ключът, който разтваря вратите за странниците, напуснали родната земя, за да намерят по-добри, по-хуманни условия на живот, справедливост, зачитане на човешкото достоинство, свобода и и мир . Следователно, моралният и духовен закон, който е и остава в сила , отхвърля всякакво териториялно или класово деление, както това гласи социалната доктрина на Църквата, застъпена най-вече в църковния документ “ Erga Migrantes Caritas Christi ”. Обобщено казано, приемането на странстващи, преселници и емигриращи е едно важно измерение в християнската любов към ближните и следователно се превръща в истинско християнско свидетелство. То надхвърля резервираната толерантност към различните култури и наследство, тъй като се вдъхновява от библейската истина и Божието откровение за преразположението и готовността на хората с добра воля да градят всички заедно бъдещето и мира, т.е. както гласи старозаветната Книга Битие, става дума за обединено човешко семейство, свързано от универсалното братство и белязано от общия произход и идентичност: “и сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори”. Гостоприемството обаче не е само християнски дълг и контекст за икономическия напредък и плодотворното социиално-политическо интегриране на народите. В известен смисъл, този процес ни ката да се размислим и направим искрена равносметка относно извършеното до сега в полза на междурелигиозния диалот и мисионерството по света. Ясно е, приключва монс. Томази – че един всеотдаен принос за уталожване нуждите на бежанците е бездруго благодат за нас самите, защото няма по-добро от това да сме способни да се лишаваме от нашето изслишество и дори част от прехраната и удобствата в полза на някой “беден, гладен, жаден и бездомен”. Не напразно в началото на новата година, генералните молитвени намерения на Папата за този месец са посветени на християнския и граждански дълг за сътрудничество в процеса за изграждане на мира сред народите.

Ред. Кр. Кемалова