Послание на Папа Бенедикт ХVІ за 39-тия Световен Ден на Мира - 2006

В ИСТИНАТА E МИРЪТ


1. С традиционното Послание за Световния Ден на мира, в началото на новата година, желая да поздравя всички мъже и жени, най-вече онези, които страдат от насилието и военните конфликти. Този мой поздрав и пожелание са изпълнени с надежда за по-добър и по-спокоен свят, където са все по-многобройни онези, които действат индивидуално или обединени за поемане пътя на справедливостта и на мира.

2. Веднага желая да отправя признателна благодарност към моите Предшественици, великите Папи Павел VI и Йоан Павел ІІ, осветлени миротворци. Анимирани от духа на Блаженствата, те успяха да доловят в немалкото исторически събития, белязали папствата им пророческата намеса на Бога, Който никога не е далечен на съдбините на човешкото семейство. Неведнаж, като неуморни вестители на Светото Евангелие, те приканваха всеки човек да се възвърне към Бога и поемайки от Него, всеки да отдаде своя принос за мирно съжителство по всички части на земното кълбо. В тези именно оставени следи на благородното учение, полагам моето първо послание за Световния Ден на Мира: с него желая още веднаж да подтвърдя неотклонния стремеж на Светия Престол да продължи да служи на каузата за мира. Самото име Бенедикт, което приех в деня на избирането ми за Светипетров Приемник, сочи моята убеденост за изпълняване на дълга в полза на мира. Избрах да свържа моето папство с Светия Небесен Покровител на Европа, вдъхновител за една цивилизация, която е помирителна за целия Континент, какъвто бе Папа Бенедикт XV, който осъди Първата Световна Война с думите “ненужно избиване” и направи възможните усилия, за да бъдат чути от всички, върховните принципи за мира.

3. Темата, предмет на размисъл тази година – “В истината e мирът” отразява увереността, че когато и където и да е, ако човекът ще предостави да бъде осветлен от блясъка на истината, почти неминуемо и съвсем естествено поема пътя на мира. Пасторалната Конституция Gaudium et spes на Втория Екуменически Ватикански Събор, приключил преди 40 години, определя че човечеството не би било в състояние да “изгради един свят наистина по-човечен за всички хора тук на земята, ако те, хората не се насочат с обновена душа към истината за мира”. Кое е значението и различните отенъци на смисъла на израза “истина в мира”? За да имаме подходящия отговор на този въпрос, трябва да не забравяме, че мирът не може да бъде принизен само до нивото на липсата на военни конфликти, а трябва да се приема като “плод на положения от Твореца в човешкото общество ред”, който трябва да бъде актуализиран от хората, жадни за все по-съвършенната справедливост”. Като резултат от един очертан и желан от Божията любов ред, мирът притежава една своя вътрешна и непобедима истина и отговаря “на въжделението и надеждата, които са в нас и са неунищожими”.

4. Очертан в тези измерения, мирът се явява като един дар от небето, като благодат Божия, която изисква от всички, на всеки социален слой, упражняване на най-заангажираната отговорност, която е в състояние да съгласува, в истината, в справедливостта, в свободата и любовта, човешката история с божествения ред. Ако липсва присъединяване към трансцеденталната закономерност на нещата и зачитане на онази “граматика” на диалога”, каквато е положения в човешкото сърце универсален морален закон, ако е възпрепятствано пълното човешко развитие и толкова много народи са принудени да понасят несправедливостта и неприемливото неравенство, как би било възможно човек да очаква осъществяване на благото на мира? Липсват онези градивни елементи, които формират истината за това благо. Свети Августин описва мира, като “tranquillitas ordinis” , което означава спокойствие в реда, или онези условия, които позволяват, да бъде напълно зачитана и изцяло осъществена истината за човека.

5. Следователно, кой и какво може да бъде пречка за мира? По този въпрос, Светото Писание изтъква на първо място в старозаветната книга Изход, измамата, произнесена в началото на историята от съществото с друвръхния език, определено от евнагелистът Йоан като “баща на лъжата” (Gv 8,44) . Лъжата е един от греховете, за който Библията напомня в своята последна книга – Откровение на св. Йоан, за да забележи, че небесният Йерусалим е предпазен от лъжците!” (Ap 22,15) . С лъжата е свързана драмата на греха и нейни са трагични последствия, които продължават да са причина за рушително влияние в живота на хората и нацииите. Стига само да си припомним онова, което се е случило през миналия век, когато заблуждаващи идиологически и политически системи, които програмирано изопачиха истината и изведоха до експлоатация и унищожение на висок брой мъже, жени, семейства и цели общности. Как да не се чувстваме сериозно обезпокоени след такъв опит и намиращи се пред измамните лъжи на нашето време, които замислят в не малко райони по света, застращителни сценарии на смъртта? Истинският стремеж да бъде мира достигнат трябва да води начало от увереността, че проблемът за истината и лъжата засяга всеки мъж и всяка жена и се оказва, че е решителен за морното бъдеще на нашата планета.

6. Мирът е неотменнно въжделение в сърцето на човека, независимо от специфичната културна идентичност. Именно заради това, всеки трябва да се чувства заангажиран в каузата за така ценното благо, като отдава своя принос, за да не може никоя форма на присламчена заблуда да замърси и отрови общочовешките отношения. Всички хора принадлежат на едно и също семейство. Прекомерното величаене на личните различия е в контраст с тази основна истина. Налага се да бъде преосъзната реалната действителност, че всички ние сме свързани от една и съща съдба в последната трансцедентална инстанция, за да бъдат по-добре оценени историческите и културни различия, без противопоставяне, а в координация с другите култури. Това са реалните и съвсем естествени истини, които превръщат мира във възможен; те са лесно разбираеми, ако човек се вслуша в своето сърце с чисти намерения. Тогава, мирът се явява в нов облик: не като липса на война, а като съжителство на граждани от едно общество, управлявано от справедливостта, в което до колкото е възможно се осъществява благото за всеки. Истината на мира зове всички да подържат и хранят плодотворни и искрени отношения и връзки, стимулира за откриване и поемане на пътищата на прошката и помирението, с прозрачна гластност и верност към дадената дума. По-специално, христовият последовател, който се чувства нападнат от злото и нуждаещ се от освобидетлната намеса на Учителя Бог, се обръща доверчив към Него, знаейки че “Той не стори грях, нито се намери лъст в устата Му” (1 Pt 2,22; cfr Is 53,9) . Исус лично се откровява за Истина, говорейки при явлението Му на Йоан Богослов, като обявява своето пълно разединение с “всеки, който обича и върши лъжа” (Ap 22,15) . Той е Този, Който разкрива цялата истината за човека и историята. По силата на Неговата благодат е възможно да навлезем в истината и да живеем в нея, защото само Христос е безрезервно искрен и верен. Исус е истината, която ни дарява мира.

7. Благовторният блясък на истината на мира трябва да бъде ценен и дори, когато се намираме в трагичното положение на войната. Църковните отци от Втория Ватикански Събор отразяват в пасторалната Конституция Gaudium et spes , (7) че не “всичко се превръща в законно между страните, въвлечени в конфлика, когато за нещастие, войната е вече избухнала”. Световната общност притежава международно хуманирано право да ограничава до максимум и най-вече в полза на гражандското население, унищожителните последствия на войната. При многото случаи и по различен начин, Светият Престол е заявил своята подкрепа на това хуманитарно право, окуражавайки за зачитането му и бързото конкретно прилагане, в увереността, че дори при войната, съществува истината на мира. Световното хуманирано право е да бъдат причислени към най-ефикасните и благопожелаващи изрази, нуждите, които произлизат от истаната за мира. Ето защо, зачитането на това право се налага като дълг за всички народи. Нужно е, да бъде то оценено и гарантирано неговото коректно прилагане, опреснявайки го с нужните и навременни норми, способни да се справят с променливи положения в съвремените военни конфликти, както и с употребата на все по-новите и на високо технологическо равнище оръжия.

8. Моето благодарствено признание е отправено към Световните Организации и към всички, които с неимоверни усилия действат за прилагане на международното хуманитарно право. Как бих могъл да забравя така многото военни, заангажирани в деликатни мисии за потушаване на конфликтите и възтановяване на необходимите условия за мира? И на тях желая да припомня думите, завещани от Втория Ватикански Събор: “Онези, които в служба на родината, изпълняват своя дълг във войската, нека помнят че служат в полза на сигурността и свободата на народите. Ако праволинейно се посвещеват на тази мисия и те реално допринасят за установяването на мира”. На този така задължителен фрон е присъстващо пасторалното дело на Военните Ординариати на Католическата Църква: както на Ординариите на военните, така и на духовниците във войската, отправям окуражаваща покана, да бъдат във всички условия и положения, верни евангелизатори на мира в истината.

9. Днес, истината на мира, продължава трагично да бъде компроментирана и отричана от тероризма, който със своите заплахи и криминални действия е в състояние да държи света в напрежение и несигурност. Намесите на моите предшественици Павел VI и Йоан Павел ІІ неведнаж осъдиха отговорността на терористите и техните заговори на смъртта. Тези недостойни хора се оказват вдъхновени от трагичния и потресающ нихилизъм, който Йоан Павел ІІ определи с думите: “който убива с терористически действия храни пренебрежителни чувства към човечеството и демонстрира отчайващо незачитане на живота и бъдещето: в тази перспектива всичко може да бъде само мразено и унищожавано” (Световен Ден на мира 2002). Не само нихилизмът, но и религиозният фондаментализъм е в състояние да поражда и подхранва тетористични идеи и постъпки. Долавяйки още от самото начало опастността, която фанатичният фондаментализъм представлява, Йоан Павел ІІ категорично предупреди за бдителност относно тенденцията, да бъде налагано с насилие, а не предоставено на свободния избор на другите, на личните им убеждения относно истината. Папата определя: “Да се претендира да налагаш на другите с насилие онова, което се смята за истина, означава да насилваш човешкото достоинство и в крайна сметка, да накърняваш Бога, чието подобие е всеки човек” (Световен Ден на мира 2002) .

10. Очевидно е, че нихилизмът и фанатичният фондаментализъм имат погрешна връзка с истината: нихилистиите отричат съществуването на каквато и да е истина, фондаменталистите претендират насилствено да я налагат. Въпреки, че произходът е различен и че изявите са резултат на различни културни коцепсии, нихилизмът и фондаментализмът се уеднаквяват от споделяното от тях незачитане на човека и неговия живот, и следователно на Бога. В основата на този трагичен общ контекст, в крайна сметка е залегнало пълното изопачаване на истината на Бога: нихилизмът отрича съществуването и пророческото Му присъствие в историята; фондаментализмът обезобразява многомилостивия лик Божий, замествайки Го с уподобяващи се на личните изображения – идоли.
При анализиране причините за това съвременно явление на тероризма е желателно да бъдат взети под внимание освен поводите от политически и социален характер, също така дълбоките културни, религиозни и идеологически причини.

11. Пред опастностите, които човечеството изживява в тази епоха, дългът на католиците е, по всички части на света да засилят вестенето и свидетелството на “Евангелието на мира”, оповестявайки, че разпознаването на пълната Божия истина е неотменимо и първостепенно условие за заздравяването на истината за мира. Бог е Любов, която спасява, Любящ Отец, Който желае да види своите чеда да се признаят помежду си за братя, положили с отговорност личните способности в служба на общото благо за човешкото семейство. Бог е неизчерпаем извор на надеждата, която осмисля собствения и обществен живот. Бог и само Бог е Този, Който прави възможно всяко дело в името на доброто и мира. Човешката история достатъчно богато демонстрира и доказа, че да воюваш с Бога, за да Го изтръгнеш от сърцето на хората, извежда до обезкуражаване и обедняване на човечеството, чиито избор няма бъдеще. Това именно трябва да подтиква верните в Христа, да бъдат обедителни свидетели на Бога, Който е истина и любов и да се стремят да са в служба на мира, посредством едно разширено сътрудничество в екуменизма, заедно с другите вероизповедания и всички хора с добра воля.

12. Ако насочим поглед към съвременния световен контекст, можем с задоволство да отбележим някои обнадеждаващи елементи по пътя за изграждането на мира. Примерно, имам предвид, намаляване броя на военните конфликти. Става дума за държави още значително далече от това благо, но вече в състояние да проектират в бъдещето, една по-голяма сигурност, най-вече за измъчените народи по територията на Палестина, Земята на Исус и Азия, които години наред очакват едно положително разрешение и приключване на подетите помирителни процеси. Това са утешителни знаци, които се нуждаят от подтвърждение и заздравяване посредством взаимното разбирателство и неуморно дело, най-вече от страна на Международната Общност и от нейните институции, готови да предотвратяват конфликтите и да предлагат мирни споразумения пред настоящите в сила.

13. Всичко това не бива обаче да въвежда в един несъстоятелен оптимизъм. Не могат да бъдат забравени кръвопролитните братоубийствени конфрикти и унищожителните войни, които сеят сълзи и смърт в различни райони на земното кълбо. Съществуват ситуации, в които конфликтът, който тлее както огънят под пепелта, може отново да пламне, причинявайки унищожение в невъобразими размери. Отговорните власти, които вместо да прилагат в действие техните възможности и право за ефикасното подкрепяни изграждането на мира, подклаждат в хората чувства на враждебност към други нации и се нагърбват с една изключително голяма отговорност, като излагат на риск и поставят на изпитание делекатни и още нестабилни равновесия, постигнати с цената на уморителни преговори, превръщайки бъдещето на човечеството в несигурно и замъглено. Какво може да се каже за правителствата, които разчитат на ядрените оръжия, за да гарантиран сигурността в своите държави? Заедно с многото хора с добра воля е възможно да се докаже, че такава перспектива е не само гибелна, но и заблуждаваща човека. В една ядрена война не би могло да има победители, а само жертви. Истината за мира изисква от всички, както от държавните правителства, които или официално или прикрито притежават ядрени оръжия, така от тези, които възнамеряват да се снабдят с такива, заедно да променят своя ход с ясен и решителен избор, като се ориентират към едно все по-прогресивно и при взаимно разбирателство ядрено разоръжаване. По този път, рисурсиите ще бъдат спестени и ще е възможно те да се употребяват за проекти в полза на човешкото развитие на всички жители тук на земята, най-вече за бедните в света.

14. По този повод не е възможно да не отбележиме със загриженост статистиките, които сочат увеличаване на разноските за военни цели и все по-засилената търговия с оръжия, докато в едно почти всеобщо безразличие е в застой потическия и юридически процес, положен в сила от Международната Общност за укрепване на разоръжаването. Какво ще бъде бъдещето на мира, ако продържава инвестиция в производството на оръжия и в целите за откриване на нов вид арсенал? Пожеланието, което напира от дълбочината на сърцете е, по убедителен начин Международната Общност да съумее смело и мъдро да приложи на дело общото разоръжаване, като осигури конкретно признаване на правото за мир, с което трябва да се ползва всеки човек и всеки народ. Като се наемат да съхраняват благото на мира, различните структури в Международната Общност, ще могат отново да се сдобият с онзи авторитет, който е неотменен и който прави убедителни и решителни техните инициативи.

15. Първите, които ще имат полза от неотклонния изобр за разоръжаване ще бъдат бедните държави, които след толкова много обещания, с право очакват конкретно задоволяване на правото за развитие. Едно такова право бе тържествено подтвърдено и по време на последната Генерална Асамблея на Организацията на Обединените Нации, която в течение на 2005 год. отбеляза шестото десетиление от своето учередяване. Като подтвърждав доверието си в тази международна Организация, католическата Църква пожелава институционно и продуктивно обновление, което да е в състояние да даде отговор на новите изисквания и нужди в съвременната епоха, белязана от процеса на глобализацията. Организацията на Обединените Нации трябва да се превърне в едно все по-ефикасно средство за разпространяването в света на ценностите на справедливостта, солидарността и мира. От своя страна Църквата, верна на получената от Основателя Исус мисия, неуморно вести по всички крайща на земното кълбо “Евангелието на мира”. Водена от неотклонния дълг да отдава принос в подкрепа на всички онези, които действат за изграждането на мира, тя отново подтвърждава, че за да бъде мирът истински и траен, трябва да има за основа скалата на истина за Бога и човека. Само тя е в състояние да заангажира човешката душа и я насочи към правдата, да я разтвори за любовта и солидарността, да окуражи всички в делото за действително свободното и солидарно човешко общество. Само истината за Бога и за човека са база за автентичния мир.

16. В края на това послание, бих желал да се обърне специално към верните в Христа, за да подновя поканата, да бъдат бдителни и винаги благоразположени последователи на Господа Отец. Нека, скъпи братя и сестри, вслушвайки се в Светото Евангелие, да привикнем да градим мира върху истината на битието ни от всеки ден, вдъхновявано от Божия закон за любовта. Необходимо е, всяка общност да приеме и изпълнява дълга за интензивното и всестранно дело, за възпитание и свидетелстване, които засилват в човешкото съзнание спешната нужда, да бъде все по-вече и по-вече разкривана истината за мира. Приканвам също за още по-интензивни молитви, защото мирът е преди всичко дар от Бога. Благодарение на помоща на Всевишния, ще бъде още по-убедително и просветляващо вестенето и сведетелстването на истината за мира. Нека отправим с доверие и синовно отдаване, погледа си към Дева Мария, Майката на Княза на Мира. В началото на тази нова година да изпросим, да подкрепя Божия Народ, за да бъде винаги миротворец, приемайки светлината на Истината, която прави хората свободни ( Gv 8, 32) . Нека, с нейното посредничество, човечеството да може да нараства в оценяването на това основно благо и да се наеме с дълга да утвърди присъствието на мира в света, за да предаде на поколенията едно по-спокойно и по-сигурно бъдеще.”

Папа Бенедикт ХVІ,
Ватикански град, 8 декември, 2005

Превод Кр. Кемалова