Панорама на Универсалната църква през 2005- та

Януари
Месец януари ще остане като катализатор на трагедията от разрушителното цунами в Югоизточна Азия. Първата молитва на Папа Йоан Павел ІІ в първия ден на новата година е за всички жертви и техните семейства, както и за всички засегнати от природното бедствие. Неговата молитва е подкрепа за спасителните и хуманитарните операции. Светият Престол също участва с икономическа помощ, а на 29 януари папата праща своя специален пратеник монс. Пол Кордес в Индонезия и Шри Ланка.
В първият ден на годината се чества Световния ден на мира с тема, избрана от Йоан Павел ІІ: “Не се оставяй на злото, а го победи с добро”. На 10 януари Папата продължава темата на традиционната аудиенция за дипломатическия корпус към Светия Престол и подчертава четери главни предизвикателства за международната общност, символизирани от живота, хляба, мира и свободата.
От 26 до 31 януари в Порто Алегре се провежда Световния социален форум в който участват националните клонове на Каритас, религиозни конгрегации и неправителствени организации. Според напътствията на Папата и Църквата, христиняските представители настояват за “конкретен избор за участие в демокрацията за по-хуманно и солидарно развитие, без културно покровителство”.
През януари се навършиха и 60 години от освобождаване на нацисткия концлагер “Освиенцим” и 40-та годишнина от публикацията на съборната декларация Nostra Aetate, разкрила пътища за диалога между евреи и католици. И двете годишнини бяха изтъкнати от постоянния наблюдател на Св.Престол към ООН, монс. Челестино Милиоре.
От аудиенциите на Папата две имат особено значение: на 18 –ти с 160 равини от цял свят, а на 29 с членовете на Върховния съд на Католическата църква.

Февруари
Загрижеността за здравето на Йоан Павел ІІ придружава понтификата му още от 1994 г., когато си счупи бедрената кост. С началото на месец февруари започва поредицата драматични събития, свързани с неговото здраве и довели за по-малко от 90 дни до смъртта му и до избирането на Папа Бенедикт Х V І. Късно вечерта на 1 февруари директорът на Ватиканския пресцентър, Наваро Валс съобщи, че грипът, от който Папата страда от три дни и който го бе принудил да прекрати аудиенциите, се е усложнил с остър ларинго-трахеит и ларинго-спазмични кризи, наложили спешна хоспитализация в болницата Джемели – девета поред от началото на понтификата му. След две седмици отново е в болницата.
Два са по-важните официални документа на Йоан Павел ІІ, публикувани между двете хоспитализации. Първият е писмо до френските епископи във връзка със 100-годишнината от приемането на закона за отношенията между Държава и Църква, все още в сила. Вторият е апостолическото писмо Il rapido sviluppo , (Бързото развитие) по повод 40-та годишнина на съборния документ Inter Mirifica , посветен на комуникационните средства. Текстът, който говори за комуникациите от културна и теологична гледна точка потвърждава, че след Събора погледът на Църквата върху тези средства е по-чувствителен.
На 22 февруари е представена петата “книга на Папата”: Памет и идентичност. В нея Папа Войтила спира внимание на ХХ век и на тоталитарните режими – нацистки и комунистически, белязали историята и живота на автора.
Месец февруари бележи и смъртта на сестра Лучия, последният свидетел на явленията от Фатима и на монс.Луиджи Джусани, основател на движението Комунионе и либерационе - две личности свързани по различни мотиви с ЙПІІ.

Март
Удължаване на хоспитализацията на Йоан Павел ІІ до 13 март е сигнал за Църквата и света, че здравословното състояние на папата навлиза в критична фаза. Това се вижда обще по-добре след завръщането му във Ватикана и в публичните му изяви. На 30 март ватиканския говорител Наваро валс съобщава че на папата е инсталирана малка назално-стомашна сонда “за по-добро хранене на организма и възстановявяне на силите “. Новината не успокоява, а увеличава безпокойството. Папските аудинеции са прустановени. Така на 25 март Йоан Павел ІІ за първи път не ръководи Кръстния път на Колизеума, а следи процесията коленичил в личния си параклис. На Връбница, Великден папското послание бива четено от държавния ватикански секретар кард. Анджело Содано, на 30 март телевизиите запечатват последния кадър на страдащият Йоан Павел ІІ. На следващият ден кардио-респираторните функции на папата допълнително се усложняват, но той изразява желанието да не постъпи в болницата “Джемели”, а остане в личния си апартамент.

Април
На 2 април, след продължителна агония, в 21.37ч. Йоан Павел Втори заспива в Господа: 84 години и 10 месеца живот, от които на своите силни рамене бе носил Църквата 26 години и половина. Погребението на 8-ми бе отслужено от кард.Йозеф Ратцингер в съслужение със 157 кардинали, 700 архиепископи и епископи. Присъстват 169 чуждестранни правителствени и 50 религиозни делегации заедно с 500 000 верни на площад “Св.Петър” и 600 000 пред големите екрани поставени на други римски площади. Проповедта на кард. Ратцингер, придружена от евангелската повеля “Следвай ме!”, интерпретира чувствата на мнозинството вярващи, назрели още от момента на смъртта на Папа Войтила: “Незабавно Светец”, които превежда с думите: “Можем да бъдем сигурни, че нашият обичан папа сега стои на прозореца на Божия дом, гледа ни и ни благославя”.
На четвъртото гласуване от началото на конклава, кард.Йозеф Ратцингер, току-що навършил 78 години (от 1981 г. префект на Конгрегацията за доктрина на вярата) е избран за Папа. Той е 264-ят приемник на Свети Петър. Приема името Бенедикт Х V І. Денят е 19 април.
На 24 април служи първата литургия в понтификата. Броят на присъстващите религиозни и граждански делегации е малко по-нисък от присъствалите на погребението на Йоан Павел ІІ. Неговата проповед обяснява преди всичко двата знака, които характеризират церемонията: палият и пръстенът, които новият папа приема. Палият като символ на Христовата мисия, пръстенът на рибаря като знак, че и днес Църквата и епископите трябва да отплуват в откритото море на историята, за да хвърлят мрежите. На 27 април по време на първа генерална аудиенция, новият Папа обяснява причините, поради които е избрал името Бенедикт.

Май
На 13 май бива оповестено първото и най-важно решение на папа Бенедикт ХVІ – назначението на 69 год. епископ Уилям Левада за негов применик като префект на Конгрегацията за доктрината на вярата. Той е и първият американец достигнал върховете на Римската курия, което означава, че новия папа е убеден в зрелостта и опита на църквата в Америка в посрещането на модернизацията и новите предизвикателства.
На 14 април на площад Св.Петър се честват и първите беатификации от понтификата на Бенедикт ХVІ, но без него. Това е и една от новостите на папа Ратцингер, чрез която разграничава култа, като локално ограничен за беатификацията и за цялата Църква, чрез канонизацията.
Първата пастирска визита на новия папа е в Бари на 20 май по повод ХІV Национален Евхаристичен конгрес. Визитата е кратка, само за отслужването на евхаристичната литургия с която закрива форума. На него кард. Каспер предлага италинаския гр. Бари да бъде домакин на помирителен Синод между Източната и Западната църкви.
Няколко дена преди това в Сиатъл бива публикувана обща католическо-англиканска декларация “Дева Мария: благодат и надежда в Христос”. Събитието потвърждава зрелостта на англикано-католическия диалог, въпреки трудния момент, който преминава Англиканската църква.

Юни
Приоритетната задача за Бенедикт ХVІ за насърчаване на християнското единение, намира ново потвърждение на 16 юни, когато се среща със секретаря на Екуменическия съвет на Църквите Самуел Кобиа. В официалните слова и двамата припомнят 40-годишнината от учредяването на Смесената работна група и подновяват желанието за едно все по-плодотворно сътрудничество.
На 28 юни е представен Компендиумът (наръчник) на Катехизиса на Католическата църква, който е верен и сигурен синтез на Катехизиса. Сред неговите главни характеристики е диалогичната форма, въпроси и отговори.
На същия ден, кард.Руини официално дава начало на процеса за беатификация и канонизация на Йоан Павел ІІ.

Юли
Едно от наследствата от папа Войтила е учредения от него Синод на епископите, който трябва да се проведе през октомври на тема “Евхаристията: извор и кулминация в живота и мисията на Църквата”. На 7 юли във Ватикана е представен работния документ за Синода, който има и нови моменти: по-кратък от предишните и дебати, като всеки един от участниците има на разположение 6 минути.
На същият ден Лондон е разтърсен от атентати. Равносметката е 60 убити, 700 ранени и чувството че това “английският 11-ти септември”. Докато в Лондон християни, евреи и мюсюлмани осъждат атентатите, в интервю за италианския Пети канал държавния ватикански секретар кард. Анджело Содано апелира за “прекратяване на този сблъсък между цивилизациите”. Приписването на думите към Папата бива опровергано като “антихристиняски бомби” и предизвиква полемики. От 11 до 28 юли, както своя предшественик, Бенедикт ХVІ прекарва първата част от лютната ваканция във Вал Д’Аоста в италианските Алпи, като по-голямата част от нея преминава в подготовка за първата му енциклика.

Август
На 16 август по време на вечерна молитва в Църквата на помирението в Тезе, Фрер Роже Шуц, основател на екуменическата монашеска общност в Тезе, е убит от една румънка. ”Вярност към словото Божие, вкореняване в собствената Църква” са нормите, които 90-годишният фрер Роже са заложени в основите на неговата инициатива за европейски молитвени срещи за младежите, превърнала се в символ и кръстопът за търсенето на християнското единение.
Вълнението за неговата загуба е още по-силно, защото съвпада с откриването в Кьолн на ХХ-я Световен ден на младежта: инициатива, която Йоан Павел ІІ взаимства от европейските младежки срещи, организирани от общността Тезе всяка година в една от столиците на континента.
Световният младежки ден продължава пет дена, но неговата кулминация започва с пристигането на Папа Бенедикт ХVІ, за когото това е първото пътуване в чужбина. Програмата включва не само среща с младежите, пред които развива темата на деня” Дойдохме да му се поклоним”, но предвижда и екуменическа среща; аудиенция на мюсюлманите; среща със семинаристите и с епископите от Германия и преди всичко посещение в Синагогата на Кьолн, върхов момент на цялото пътуване, оценено като изключително позитивно.

Септември
От 14 до 16 септември в Ню Йорк се чества 60-та годишнина на ООН. Светият Престол е поканен за участва по две причини: поради засиления предишната година статут на “постоянен набюлдател” и с убеждението, че винаги е защитавал важността и необходимостта от световната институция.
От 13 до 17 същия месец Рим е домакин на международна конференция за “Светото Писание в живота на Църквата” в която участват председателите на епископски конференции от сто страни и делегати от братските хриситняски църкви и общности.
Събитие през месеца е и срещата между папа Бенедикт ХVІ и швейцарския богослов Ханс Кюнг, определена като “една от изненадите в новия понтификат”. В деларация Ватиканския Пресцентър подчертава, че двамата събеседници с различни богословски възгледи, са постигнали споразумение да не дискутират въпроси по католическата доктрина и учението на Църквата. От своя страна швейцарския богослов изразява одобрение от усилията на папа Ратцингер за диалога между религиите и срещите между различни социални групи в модерната епоха.

Октомври
От 2 до 23 октомври в Рим се провежда ХІ-та редовна асамблея на Синода на епископите на тема: “Евхаристията: извор и връх в живота и мисията на Църквата”. Участват 256 делегати: 50 от Африка, 59 от Америка, 44 от Азия, 95 от Европа, 8 от Океания. По време на Синода, на 14-ти януари, Папа Бенедикт приема кард.Ерацурис, председател на Конференцията на Латиноамериканските епископати и определя мястото и датата на V-та редовна конференция на латиноамериканския епископат през май 2007 г. в Бразилия.
Заедно с конституциятаDei Verbum, декларацията за нехристиянските религииNostra Aetateкатализира вниманието в края на 2005 г..Те са само част от многото други съборни документи, публикувани през 1965 г. при закриването на Втория Ватикански събор. Проповядването и катехизисът трябва да гарантират нашите взаимни връзки да се развиват в светлината на принципите, установени от Събора, пише Папа Бенедикт ХVІ в писмо до кард.Валтер Каспер, председател на Папския съвет за насърчаване на християнското единение. В писмото папата го насърчава да води напред еврейско-християнския диалог.

Ноември
От 8 до 12 ноември 23-ма епископи от Халдейската църква в Ирак провеждат във Ватикана своя специален синод. На него се обсъжда приемането на нова литургична реформа, както и правилник за вътрешния живот на религиозните общности в Ирак. Бъдещето на католиците в Ирак е свързано и със страната. На 25 октомври е приета новата консититуция, която обаче според халдейските епископи ограничава религиозната свобода на християните, които според новия документ са “етно-културна група”.
На 29 ноември Конгрегацията за католическо възпитание публикува документ за критериите относно кандидатите за свещенство с хомосексулани тенденции. Използвайки термините “емоционална зрялост” и “дълбоко вкоренени” и “преходни” хомосексуални тенденции документа определя три критерия забраняващи приема на кандидати: хомосексуална практика; дълбоко вкоренени хомосексуални тенденции и подкрепа на т.-н. гей култура.

Приключва една изключителна на събития и неповторима година под знака на двама папи и два понтификата. Как ще продължи линията на Войтила новия папа и какви ще бъдат промените в неговия понтификат ще даде отговор настъпващата 2006-та, която започва със Световния ден на мира, чиято тема е “В Истината е мирът”.