Ръцете Божии са благи.В тишината да очакваме Младенеца Исус

Това Папата изтъкна в неделя за верните поклонници в Рим , които въпреки силно спадналата темепература и необичайния за гр. Рим силен студен вятър, дошлите на площада пред Ватиканската Базилика за молитвата Ангел Господен верни бяха отново многобройни. Радостно озарени бяха лицата на децата, дошли с родителите си на площада св. Петър, където от събота се издига, вече окрасената коледна елха, тази година дар от Австрия. В тази атмосфера, предшестваща коледните празници, Светият Отец, посвети словото предшестващо молитвата на духовния баща на Исус.

“Да се предоставиме да бъдем обхванати от характерната за праведния мъж - св. Йосиф тишина, с която Дева Мария и жениха са очаквали раждането на Младенеца” – каза Папата и дъпълни: “В този хаотичен съвременен свят, всички ние се нуждаем от онази тишина и спокойствие на душата, които ще ни позволят да навлезем по-задълбочено и по-съсредоточено във великата тайната на вярата. Като цитира евангелиста Матей, Негово Светейшество каза:

“Синът Давидов в съгласие и разбирателство със своята невяста приемат въпотилия се и станал човек Божи Син и бдят над неговия разтеж, над неговото детство”. Папа Бенедикт XVI напомни също, че Предшественик Йоан Павел ІІ хранеше силна набожност към Св. Йосиф, на когото бе посветил апостолическото насърчение Redmptoris Custos – Духовният Хранител на Изкупителя. Между немалкото аргоменти, които Йоан Павел ІІ постави за разшмишление отностно фигурата на св. Йосиф – каза Папата – изпъква характерната готовност на този праведен мъж изцяло да се подчини на Божията воля и с преизпълнено с вяра сърце, да остане в съзерцателна тишина и молитва. Всичко това – определи Негово Светейшество – ни се се откровява от Светото Писание:

“Не е преувеличено – определи Бенедикт XVI – ако се каже, че именно от своя духовен баща, св. Йосиф, Исус Бого-Човекът поема онази вътрешна сила, която е предпоставка за истинската, за върховната “праведност”, на която един ден Христос учи своите последователи: “ако вашата праведност – гласи Божият Син – не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в царството небесно”. Папата поясни също, че в четвъртата неделя на Адвента, не напразно евнагелският откъс ни разказва за “девицата, сгодена за мъж на име Йосиф от дома Давидов”.

“Както свидетелства и евангелистът Матей – обобщи Папата – със своето послушание на Отца, посредством духовният баща на Исус – Йосиф, Младенецът е от давидовия род – Месия, пророчески възвестен като “Син Давидов”.

Нека – приключи Негово Светейшество – в тишината, да доловим гласа на Бога, за да приемем и съхраняваме в сърцето и живота си Спасителя Исус”. След молитвата Ангел Господен, Папата поздрави всички поклонници и семействата им и пожела духовно да се подготвят за настъпилия велик празник – Раждането на Исус.

Пак вчера – неделя, Светият Отец проведе първата си пасторална визита на римска енория, изборът на която е свързан с 16 годишната апостолическа грижа на тогава кардинал Йозеф Ратцингер, поел длъжността титоляр на Църквата "Света Мария Утешителка" от 1977 до 1993 год. Вълнуваща беше срещата на Папата с верните от римския квартал Бертоне, които го очакваха от ранните часове на деня и при които пристигна за Литургия след обяд

“Бог е близо, така близо до нас, че се ражда Дете – Младенец – каза Папата в проповедта, цитирайки откъса от Новия Завет, където Ангел Гавраил вести на Дева Мария да се “възрадва”. Светият Отец говори главно за библейското и следователно житейско, реално значение на празника Рождество Христово, за онова древно събитие, което за поколенията е дар от Бога и което не се състои в скъпи подаръци, изискващи пари и време, а във винаги свежата радост. “Тази именно радост на сърцето – каза Бенедикт XVI – ние можем да предаваме с една усмивква, с добро дело, с малка помощ, с прошка”.

“Ръцете Божии са благи - каза Папата по повод на това, че нашият свят е изпълнен със страхове и несигурност. Страхуваме се от мизерията и бедността, от болестите и страданието, от самотата и смъртта. Падаме, но не бива да забравяме, че падаме в ръцето на Господа Исус, Който вести на Мария и на всеки един от нас: “Не се страхувай! Аз съм винаги с тебе”. Следователно – определи Негово Светейшество към края на проповедта – от наша страна, в признателност към безпределната любов и милосърдие Божии, трябва винаги да сме готови да отговорим на Всевишния с думите на Дева Мария: “Ето Рабинята Господня. Нека ми бъде по думата ти”. Ние, повярвалите в Христа и очакващи Го с радост и доверие – приключи Негово Светейшество – трябва да имаме смелостта да повтаряме в молитвите и всяко дело: “Боже, нека бъде волята Ти!”, защото тази воля, която в началото ни се струва голям товар и робство, в действителност е благост, любов и въздух, нужни на човека за полет в необятното”.

Ред. Кр. Кемалова