Църквата благодари на Бог за дара на Втория Ватикански Събор - най-голямото църковно събитие за ХХ век

Тези думи отправи Папа Бенедикт ХVІ в молитвата Ангел Господен след тържествената литургия, която отслужи за празника Безскверно Зачатие и 40-та годишнина от закриването на Синода. Папата подчерта, че тези на пръв поглед различни събития, всъщност са неразривно свързани: в името на Божията Майка папа Йоан ХХІІІ открива Събора на 11 октомври 1962г. и с името на Непорочната Дева папа Павел VІ го закрива на 8 декември 1965г. Както преди 40 години на същия ден Папата отслужи тържествена литургия във ватиканската базилика на която бе потвърдена концепцията на Събора: Дева Мария, Божията Майка е начело на Църквата и на човечеството. Папа Ратцингер обясни и смисъла на Непорочното зачатие всъвременния свят, засягайки темите за греха, доброто и злото и свободата.

"Дева Мария е дотолкова свързана с тайнството на Църквата, колкото е неразделима от Христос, подчерта Бенедикт ХVІ. Дева Мария е отражение и предвестник на Църквата в първо лице, а в нейните безпокойства, страдания и трудности Божията Майка остава винаги звездата на Спасението". Ето защо, поясни папата, Събора, като институция показва, че този аспект е част от Свети Петровото служение и засяга Папата, йерархията и клира: "Непорочната Дева изрязява същността на Църквата и трябва като Нея да станем "църковни души", по израза на синодалните отци, и се представим "неопетнени" пред Господа, както ни желае, според израза на Свети Павел ".

В този контекст Папата положи и съвременния човек и драмата, която изживява в стремежа си да бъде "свободен" и "независим": "Човекът не се доверява на Бог. Той изпитва съмнението, че Бог му отнема нещо от живота и ограничава свободата и че можем да бъдем истински човешки и свободни същества само когато се отдалечим от Него. Човекът живее със съмнението, че Божията любов създава зависимост и че е необходимо да я отхвърли, за да бъде напълно свободен...отколкото да се насочи съм Любовта и нейната власт с която може да ръководи автономно собствения си живот".

Този начин на живот "срещу любовта и следователно срещу Бог" за Папата е проява на "интерес към смъртта". Това е и онази "капка отрова", която е в човека още от времето на Адам: "Тази капка отрова наричаме първороден грях, каза папата. И точно на празника Безскверно зачатие в нас изпъква съмнението, че безгрешният човек е скучен; че нещо му липсва в живота: това е драматичното измерение на автономността, която е част от човешкото съществувание; желанието да се слезе в тъмата на греха...Ние мислим, че в основата си имаме нужда от злото, за да изпитаме пълнотата на съществуванието...Мислим, че преговаряме със злото, за да си осигурим малко свобода срещу Бог, като необходимост".

"В деня на Безскверното Зачатие на Дева Мария трябва да научим, че отдадения тотално на Бога човек не е буратино, не е скучен и не губи свободата си - подчерта Бенедикт ХVІ. Само човек , напълно отдаден на Бог намира истинската свобода и нейното голямото творческо пространство. Човек, отправил погледа си към Бог, не изглежда малък, а по-голям, тъй като благодарение на Бог той е с Него и става голям; става божествен; става наистина такъв какъвто е. Човек, оставил се в ръцете на Бог не се отдалечава от другите, затворен в собствения си живот. Напротив: само тогава става чувствителен и сърцето му се разширява за другите". "Колкото по-близо човека е до Бог, толкова по-близо до хората".

Преди да даде своя апостолически благослов Папата благослови олимпийсия факел за предстоящите олимпийски игри в Торино през 2006г, който бе запален преди това от италианския президент Чампи. "Нека този факел напомня на всички стойността на мира и братството, които са базата на Олимпиадите".