Кардинал Тучи: Наследството на Втория Ватикански събор

На 8 декември 1965 г. Папа Павел VІ тържествено закри Втория Ватикански събор, започнат на 11 октомври 1962 г. от Папа Йоан ХХІІІ. На същият ден след 40 години, неговият приемник, Папа Бенедикт ХVІ възпоменава тържествено закриването на Събора. Един от преките свидетели на това важно църковно събитие е кардинал Роберто Тучи, йезуит, дългогодишен генерален директор на Радио Ватикана и организатор на папските международни пътувания. По времето на Събора е директор на списание “Чивилта Католика”, най-старото в Италия Още в подготвителния период на Събора той е назначен за експерт теолог и остава като такъв и по време на заседанията.

Какво е значението на Събра за Църквата и за света 40 години след неговото закриване?
Това е капитално събитие, защото дори голям политик, като Де Гол, го споменава на срещата с теолога Жан Гитон. Когато Гитон го пита кое е най-важното събитие на века, Де Гол отговаря: “Вторият Ватикански събор”. С други думи, това е събитие много важно за Католическата Църква, защото преразглежда нейният лик в светлината на библейското и на екуменическото движение, както и в полза на религиозната свобода, които вече съществуваха и бяха силно утвърдени в живота на Католическата църква. Съборът бе важен, за да могат тези движения да принесат плод към Вероучителстването и обновлението на Църквата предвид големите проблеми на модерния свят и за разгласянето на евангелското послание в него. Вторият Ватикански събор бе голяма проява на Вероучителстването на Църквата в нейната най-тържествена форма, а именно на Вселенски събор.

Диалог със света, колегиалност, литургична реформа, справедливост, междурелигиозен диалог. Кой от съборните документи ви е по-близък?
Dei Verbum - за Словото Божие. Защото той акцентира на примата на Словото и на Светото Писание, но преди всичко приматът на Христос, като истинското Слово Божие. Важни документи са също така Lumen Gentium обновил много неща относно колегиалността и други аспекти. Така например въпроса за спасението на нехристияните. В документът се настоява много за спасението пожелано от Господа за всички, за принципа, че Христос умря, за да спаси всички. Важни са документите за екуменизма и за религиозната свобода, както и за диалога с другите религии, особено за диалога с евреите. Всичко това създаде големи трудности за стария манталитет. Съборът продължи да развива доктрината на Църквата по въпроси, които и днес създават трудности на някои християни католици, които не виждат своето място в тези документи.

Крачки напред, но също и носталгия по миналото или както казваше Йоан Павел ІІ “Съборът все още не реализиран напълно”. Има ли необходимст от нов Събор?
Смятам, че все още не са напълно реализирани решенията на Събора. В историята на Църквата, въвеждането на съборни решения в конкретния живот е продължавало винаги десетки и десетки години. Затова е рано да се мисли за един нов събор, когато има още много да се работи за конкретизирането на доктрината на Втория Ватикански събор.

Какво е според Вас наследството на Втория Ватикански събор 40 години след него?
Този събор показа преди всичко, че Църквата бе в състояние да дискутира свободно и бе способна да асимилира всичко най-добро произведено от теологията през предишните години, чрез здрави критерии. Той бе голям скок напред, защото Църквата бе в състояние да разбере положителното в теологичните търсения. Смятам, че този Събор даде на Църквата всички инструменти, за да върви напред и няма нужда от нови дискусии на съборно ниво. Трябва да се отбележи, че след Събора има продължение в развитието на Църквата. Дори в своето завещание Папа Йоан Павел Втори набляга именно на наследството от Събора, което трябва да бъде като един компас за Третото хилядолетие. Още от началото на своя понтификат и Папа Бенедикт ХVІ продължава по същата линия.