България - Ватикана: 15 години дипломатически отношения

В каква посока се развиват и с какво се характеризират досега? Отговор потърсихме от настоящия посланик г-н Владимир Градев. Той е трети след сключените на 6 декември 1990г. дипломатически отношения между двете страни, заедно с г-н Кирил Маричков и г-н Светлозар Раев. 42 годишният Владимир Градев е преподавател в катедра "История и теория на културата" на С.У ."Климент Охридски"; автор е на книгите "Силите на субекта" (1 999 ) ; "Прекъсването на пътя" ( 2000) и "Политика и спасение" (2005). Владимир Градев е член на редакционния съвет на сп. "Християнство и култура":


Каква е линията на България в отношенията със Светия Престол през тези 15 г. и с какво се характеризират?
Последните 15 г. на отношенията между България и Светия Престол се характеризират с една постоянност. Тя се маркира на първо място от ежегодното посещение на българска правителствена делегация за 24 май. Традиция, която неизменно се спазва на най-високо равнище. Тя се харктеризира също така с големия интерес на политическото ръководство на страната и на първо място на държавния глава президента на България, който откакто съм посланик при Св.Престол три пъти посети Ватикана: два пъти, за да се срещне с Йоан Павел ІІ и с Папа Бенедикт ХVІ, а същовременно той дойде в Рим, за да отдаде последна почит на Папа ЙПІІ на неговото погребение. Ние бяхме щастливи през тези години да подготвим и осъществим посещението на Папа Йоан Павел ІІ през май 2002 г. в България. В тези отношения на първо място виждаме, че те преминават под знака на братята Кирил и Методий, които Св.Отец провъзгласи за съпокровители на Европа и т.е. под търсенето на нашето приобщшаване към Европейския съюз или както казваше Папа ЙПІІ, това може да стане единствено, когато “Европа започне да диша със своите два бели дроба”.


А какъв знак бихте дали на екуменическите отношения между Православната Църква, която е традиционната религия в страната ни, и Римокатолическата църква?
Бих казал, че и в тази насока има диалог, добронамереност и множество взаимни срещи. При посещението си в България Папа Йоан Павел ІІ се срещна с Н.Св.Патриарх Максим и посети светинята на българското православие Рилския манастир. На следващата година шестима митрополити, половината от Св.Синод, върна визитата в Рим, като се срещнаха със Св.Отец. Също така и един особен символ през последните години на екуменическия диалог се превърна храмът “Св. Винкентий и Анастазий” на Фонтана ди Треви, който Йоан Павел ІІ даде за литургично ползване на българската правослвана общност в Рим.


Вие имате шанса през Вашия мандат да се срещнете с двама Папи. Какво е Вашето впечатление от преките ви контакти?
Това беше особен момент не само в професионалната ми кариера, но и в личната ми съдба, да присъствам на тези изпълнени с толкова драматизъм и истинско чувство събития от началото на април т.г., довели до смяната на Папския Престол. Това събитие оставя дълбоки следи и променя във всеки, който е присъствал и участвал в него. Личните ми срещи с Папа Йоан Павел ІІ включваха както връчването на акредитивните ми писма, така и подготовката и съпровождането на неговото посещение в България. Винаги ще го помня с неговата откритост, внимание, непосредственост, голяма и силна любов към България и към българския народ. За нас безспорно той ще остане човекът, който промени до голяма степен нашата съдба, което ни позволи да се докоснем в нашия живот до свободата, да излезем от бремето на комунизма и да не се страхуваме да вярваме и бъдем свободни. Папа Бенедикт ХVІ го познавах още от самото начало, като един от най-близките сътрудници на Папа ЙПІІ, като един от най-големите теолози и мислители на Католическата църква и поколението християнски мислители на нашето време. Също така бях особено щастлив, че той веднага след своето встъпване на Свети-Петровия престол прие нашия държавен глава. И показа, че продължава същото специално, добро отношение към България. При този голям мислител, теолог и натоварен с толкова отговорности човек, поразява непосредствеността, простотата и вниманието в човешкото общуване. Оттук нататък съм оптимист, както за отношенията с България, така и за самата Католическа църква, която има такъв лидер.


В контекста на хилядолетната история на Католическата Църква, 15-годишнината на дипломатическите отношения между Б-я и Св.Престол е по-скоро едно начало. Какво бихте си пожелали за в бъдеще, в каква посока ще се развиват тези отношения?
Всъщност, отношенията между България и Св. Престол датират още от ранния ІХ век. Едни от най-старите дипломатически документи, които се пазят в Тайния архив на Ватикана са именно писмата на Папа Николай І до княз Борис, относно покръстването на Българите. Винаги е имало отношения през тези повече от хиляда години. Сега след 15 години, ние имаме възможност да ги институционализираме и е налице рамката в която те могат успешно да се развиват. Тези отношения имат различни измерения в тяхното развитие. Ние ще ги продължим, защото смятам, че те са важни за нас, тъй като нашите ценности, ценностите които днешната българска държава защитава, съвпадат в най-голяма степен с ценностите, които защитава Светият Престол. Това са ценностите на мира и сътрудничеството между хората за създаването на един по-справедлив свят, в който хората свободно могат да търсят истината в своя живот и върху чиито плещи не би трябвало да лежат немотията, неправдата войните и раздорите. Ние съзнаваме, че тези думи са добри и всяко правителство в една или друга степен ги изповядва. Това което характеризира нашите отношения е че ние конкретно работим поне в малка част, където това е възможно да се реализира: било в международните отношения и международните организации или в интензивния диалог между двете страни по различни политически, хуманитарни културни и религиозни проблеми и въпроси от общ интерес. И разбира се, в опита ни да превърнем нашите отношения в един модел за развитието на междурелигиозните отношения не само в рамките на нашите двустранни тесни отношения, но и в европейския контекст.