Предколедно време

Цикъл проповеди от о.Кжищоф Кужок, енорист на софийския храм "Св.Йосиф":

1 -

2 -
3 -
4 -

І Предколедна Неделя - 27 ноември 2005


БДЕНИЕ
“Спящият слуга” представлява някой, който е забравил кой е той всъщност и на кого служи. Пренебрегва своите задължения, забравяйки колко важна е длъжността, която изпълнява. Пристигането на Господаря няма никакво значение за него и затова не бди.
Има много хора, които оставят течението на живота да определя посоката на техния път. Не се противопоставят на всеобщото течение, попаднали веднъж в своята летаргия, остават там обезкуражени и безсилни. Те се концентрират изцяло и единствено върху настоящето, върху днес и сега, за тях утре не съществува...
Свети Павел пише: “Стани, ти, спящий, възкръсни от мъртвите и Христос ще те освети”. Спящият винаги може да се събуди и да се освободи от опасното състояние на духа, поемайки спасяващата длан на възкръсналия Христос, който иска да избави живеещите в опасност.
Предколедното време ни враща кам мисълта за целта на човешкия живот, окуражава ни да го реализираме напълно и отговорно, поканвайки Христос да влезе в тесните улички на нашия живота и молейки го да ги изправи, да ги превърне в път, водещ направо към него.
В древни времена е съществувала традиция в навечерието на Рождество Христово да се свирят на тромпети звучни химни, чиято цел била да събуждат от сън. По този начин не се разрешавало на заспалите да потънат в дълбок сън и те били призовавани да се събудят, да станат и да бдят.Този сигнал символизирал Христовото предсказание, че Божието Провидение ще навлезе изненадващо в живота на всеки човек и целия свят.
Не е трудно да се бди, когато очакваме Бог, нашият небесен баща. Това е времето, когато се подготвяме, изпълнени с надежда и радост, с нетърпение отправяме поглед към врата, през която Той трябва да влезе. Но за да можем пълноценно да изживеем този вълшебен миг ни е нужно и подходящо състояние на духа. Един теолог от миналия век пише: “Да живеем тихо, съсредоточени, за да не заглушим светите стъпки на приближаващия Бог”. Амин

ІІ Предколедна Неделя - 4 декември 2005

ГЛЕДАЙ НАПРЕД
Човек прилича на един авантюрист, който не може да гледа само надолу към земята. Той иска да знае какво има там някъде далеко напред. Има своята цел и се стреми да спазва правилната посока, за да усъществи своите идеи и желания. Но вървейки из пътищата на този свят, е много лесно да се забрави накъде се отива и защо пътуваме.
На една жп.гара спира експресен влак, на коловоза веднага се появяват няколко железничари, които обслужващ минаващите оттам влакове. Някои от тях се захващат да товарят и разтоварват пощенските чували, други проверяват спирачките, трети чистят вагоните. Един от железничарите минава с дълъг чук, удряйки по колелата на вагоните. В този момент един от пътниците го запитва: „Защо го правите?” Той отговоря: Защо ли? Някога знаех, но вече не помня...
Понякога човек е в състояние да забрави отговорите на най-елементарните въпроси, свързани с неговия живот. Свети Йоан Кръстител казва, че всичко каквото правим, трябва да подготвя пътя на Господа, в противен случай трудът ни е напразен. Животът е твърде ценен и колкото и да не ни се иска да го признаем, минава много бързо, затова не можем да си позволим да пренебрегваме най-важните неща в него. Познаването и осъзнаването на целта на пътуването, позволява да оценим правилно човешкото деяние.
Един полски поет, Тадеуш Ружевич пише за човека:„нараняват се и се измъчват с мълчание и думи като че ли имат пред себе си още един цял живот. Живеят така, сякаш са забравили, че техните тела са смъртни, че човешката душевност може да бъде унищожена; безпардонни са към себе си, по-слаби са от растенията и животните; може да ги убие усмивка, та дори само поглед...”
Изборът на посоката и успеха на пътуването зависи от човешката решителност. Карло Каретто пише: Бог ни дава лодка и греблата и ни казва – сам трябва да гребеш.
Човешкият живот може да бъде път подготвен за Господа, по който Той ще върви, ще благославя и ще лекува. Тогава всички, чиито пътища се крастосват с него, ще могат да Го срещнат. Амин.

IІІ Предколедна Неделя
ПОДОЗРИТЕЛНА ТЪГА
Скъпи братя и сестри, нека Господ да Ви дари мир!
Очакването на вести от нашите най-близки, особено когато идват със закъснение, събуждат редица въпроси, съмнения, подозрения. Подобно е било с дълговековното очакване на Месията от Израелския народ. То било свързано с видимо неспокойство и нетърпеливост на Израелтяните, въпреки че тогава думите и знаците в са били по-ясни и по-конкретни. Думите и знаците за днешното поколение ни се струват по-сложни, по-неясни и по-трудни за разбиране.

Йоан Кръстител не е имал лесна задача. Той предсказва дългоочакваното изпълнение на обещанията, отправяни към много поколения. Неговите съвременници не могат да го поставят в познатите им до тогава категории за хора, затова го питат: ”Кой си ти?”, “Илия ли си?”, “Пророк ли си?” и остават изумени. От една страна той се превраща в, в предмет на възхищение, а от друга в обект на подозрения. Дългото чакане често обърква мислите на хората, усилва съмненията за страх от измама.

Но отговорът на Йоан е много искрен: “Аз съм гласът на викащият в пустинята, изправете пътищата Господне”- отговаря, цитирайки пророк Исаия, предствяйки себе си и цялата ситуация през призмата на Божиите планове.

Скъпи братя и сестри, Бог се отнася с човека много внимателно. Търпеливо му обяснява всички събития и техния смисъл, особено когато става въпрос за големи човешки надежди. Свети Августин, епископът на Хиппон, обяснявайки задачата на св. Йоан Кръстител, казвал: “Очите на болните се страхуват от дневната светлина, но възприемат светлината на лампата, затова Денят, който трябва да дойде, изпраща първо Лампата в сърцата на верните, за да осветли мислите на безбожните”.

Свети Йоан Кръстител показва Истината, която идва. Той не е Месия, Илия или пророк. Той изпреварва непознатия Бог-Човек и манифестира своето смирение пред Него. От нас зависи, да ли ще приемем този гост и да ли ще го напправим с достойнството на целия ни живот. Амин

IV Предколедна Неделя
Ето ме , рабинята Господня
Скъпи братя и сестри, нека Господ да Ви дари мир!
Интересн е фактът, че всички изображения на Дева Мария подчертават в нея нейното смирение, което се изразява най-ясно в думите и: “Ето ме рабинята Господния, нека ми бъде според твоите думи”. Смирението, скъпи братя и сестри, това е доказателство за присъствие на самосъзнание както за величие, така и за незначимост. Никога не сме толкова маловажни, че Бог да ни забрави. Но и никога не сме толкова самостоятелни, за да отречем нуждата от Него.
Оноре де Балзак, френски писател, пише: “Тези които са доволни от себе си, имат винаги лош вкус”. Винаги ни липсва нещо, за да реализираме идеалния образ на самите нас. Винаги се стремим кам още по-голямо съвършенство.
Надменността, т.е. липсата на истина за самите нас, потиска нашата свобода, манипулира ни. Човек нищо не може да даде, когато гледа само себе си. Твърде много е концентриран върху собственото си „Аз”, за да забележе останалите.

Съвременният човек не обича думата “слуга”, понеже винаги я свързва с унижението на собственото си достойнство. Докато в личността на Дева Мария виждаме точно това призвание да се служи и смисъла на тази служба – едно смирено и натурално пребиваване в Бога. Един съвременен богослов пише: “Човек, за да бъде смирен, няма нужда да насилства себе си като дебел котарак, който се опитва да влезе в скривалището на мишката.” Евангелското служене трябва да идва от нас не на сила, а естествено. Като истина за самите нас. Марийното смирение, това е сила, която може да променя и въздейства. Тя ражда прекрасни плодове, които днес възпяваме в песни и набожности, посветени на Дева Мария.
Антонелло да Мессина е нарисувал една картина, представляваща сцена от Благовещение: там не се вижда Архангел Гавриил. Мария, повдигайки зрението от молитвеника си, поглежда към невидимия за нас ангел, като човек, който вече знае за неговото присъствие. Повдига леко ръка, като че ли спира ангела, казвайки му да мълчи, като че ли всичко е вече решено между нея и Бога.
Мисията на един пратеник е много лесна, когато личностите, между които посредничи, се познават вече и си имат доверие. Ние във връзката си с Бог използваме Дева Мария и светците като наши застъпници пред Него. Техните молитви, насочени към Бога от наше име, притежават голяма мощ. Но те са само допълнение към нашето собствено усилие да контактуваме с Бога. Амин