Папата прикани вярващите към изповед: "Бог не е неумолим господар, а любящ баща, който прощава греховете"

40 хил. вярващи и поклонници присъстваха на днешната генерална аудинеция, която папа Бенедикт ХVІ проведе на площад “Св.Петър” в деня, когато се навършва шестия месец от избирането му за глава на Римо-Католическата църква. Между поклонниците, които Папата поздрави на родните им езици, бе голяма поклоническа група от Полша по повод днешния празник на Св.Павел от Кръста; поклоници от Германия и Италия и младежи, които папата поздрави по случай сто годишнитата от Беатификацията на Св.Луиджи Гонзага, обявен за покровител на световната младеж. Преди аудинецията, в една от нишите на ватиканската базилика, папата благослови статуята на Св.Мариана Флорес, обявена за Блажена на 20 ноември 1853г. от папа Пий ІХ и канонизирана на 4 юни 1950г- от папа Пий ХІІ.


"Бог не е неумолим господар, който наказва виновния, а любвеобилен баща, когото трябва да обичаме не поради страха от наказание, а поради неговата доброта готова да прости"- каза папата, коментирайки 129 библейски псалм “От дън душа викам към тебе, Господи”, станал заедно с другия Смили се над мене, един от покаятелните псалми предпочитани в народната набожност. Папа Бенедикт подчерта, че псалмът е преди всичко химн на божественото милосърдие и на помирението между грешника и Господа; един Бог справедлив, но винаги готов да прояви своето милосърдие: “Господ човеколюбив и милосърден, дълготърпелив, многомилостив , който пази правдата и показва милост в хиляди поколения, Който прощава вина, престъпление и грях” (Из 34,6-7). Именно затова, продължи Светият Отец, псалмът е включен във вечерната литургия на Рождество Христово, през следващата празника осмина, в тази на ІV-та Пасхална неделя и на празника Благовещение. ЗаПапата " страхът и респектът примесен с любов, не е породен от наказанието, а от прошката. Трябва да поражда у нас не толкова гневът Божи, колкото светият страх, неговото великодушие".

Папата посочи, че в центъра на втория момент от псалма стои личното “аз” на молещия, който не се обръща повече към Господа, а говори за него: “Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. Душата ми очаква Господа повече отколкото стража утрото” (5,6). В него се вижда, че "в сърцето на каещия се псалмист се пораждат очакването, надеждата, увереността, че Бог ще произнесе една освобождаваща дума и ще заличи греха".

Третата и последна част от псалма, поясни Бенедикт ХVІ, се разширява към целия Израел, към грещния народ, съзнаващ необходимостта от спасителната Божия благодат: "Личното спасение, първо изпросено от молещия се, сега се простира за цялата общност. Вярата на псалмиста се присъединява към историческата вяра на народа на завета, “избавен” от Господа не само от терзанията на египетското господство, но и от “всички грешки”. Тръгвайки от мрака на греха, молитвата от псалма стига до светлия хоризонт на Бога, където доминира “милосърдието и изкуплението”, две големи характеристики на Бога на любовта".

От коментара на този псалм Папата, отправи апел към днешните християни да посещават по-често изповедниците в енориите. Цитирайки свети Амброзий, Папа Бенедикт заключи: Имаме един добър Господ , който желае да прости на всички: смирената изповед на греховете освобождава от вината".