Клеменс Граф Август Фон Гален, епископ на Мюнстер
от 1933 до 1946г.
и известен като “кардинала - антинацист” опълчил се срещу хитлеристкия режим, е
първият германец, обявен за блажен от папа Бенедикт ХVІ.
Тържествената церемония във ватиканската базилика ”Св.Петър”
папата повери на
кардинал Хосе Сарайва Мартенс, префект на
К
онгрегацията за каузата на светците
.
Бенедикт ХVІ
присъства на литургията,
а в края отдаде почит пред реликвите на новия Блажен.
Монс. Фон Гален, роден през 1876г., има трудната мисия да бъде епископ по време
на тежките за църквата години на националсоциализма в Германия. Поради своята открита
и смела позиция срещу режима на Хитлер, той е наречен “мюнстерския лъв”. Неговата
публична съпротива срещу хитлеристкия режим намира израз в три проповеди, чието ехо
отеква по цял свят: на 13 и 20 юли и на 3 авугст 1941г. в църквата Св. Ламберт.
В тях епископът на Мюнстер критикува непрекъснатите насилия на нацизма, защитавайки
открито живота, човешките права и свободата на гражданите. Кардинал Фон Гален остро
порицава убийството на психично болни, заклеймени от Хитлер като “непроизводителни
и “безстойностни за живот”.
На 23 декември 1945г. папа Пий ХІІ го въздига в кардиналска порпора, като новината
е приета с радост от цяла католическа и некатолическа Германия, която го смята за
защитник на ценностите и християнските принципи. Поради тежко заболяване умира една
година по-късно, тъй като дълго пренебрегна болките в стомаха. Погребан е в катедралата
в Мюнстер. Доказаното от Конгрегацията за светци чудо, необходимо за беятификацията,
засяга случая с индийски младеж Хенрикус Нафак, излекувал се по необясними за медицината
причини след като е призовал “Божия раб “ фон Гален.
Постулаторът по делото за беатификация, Андреа Амбрози, определя посланието на Фон
Гален: “Като истински пророк на своето време, той безстрашно се противопоставя и осъжда
липсата на справедливост; защитава Църквата и нейните права; рискува живота си в подкрепа
на преследваните. Пред народа и всички, които са го познавали фигурата на Фон Гален
изпъква героична, а пред Бога е дете със силна християнска вяра, усърдие и смирено
послушание. В сърцето му човекът и неговите нужди са първостепенен дълг. Мисли, морал
и мисия са насочени преди всичко към онеправданите и лишените от свобода, към младите
и тяхното възпитание, към семейството, като неразривно цяло и в зъщита на човешкия
живот”. “Още като епископ през 1941г. в Берлин – допълва постулаторът – Фон Гален
е смятан за един от най-опасните врагове на режима. Той не се поколебава открито да
отправи критика и усилено да протестира срещу конфискуваните манастири и имоти на
местната църковна общност и заема решителна позиция срещу физическото елиминиране
на умствено и психически болните в Германия. Нацистите не пребягват към открити мерки
срещу него. Гестапо не го арестува и не го подлагат на разпити, защото както според
свидетелите по делото, Фон Гален открито заявява, че насилието и човешката ръка не
са в състояние да го разделят от народа. Клеменс Август Фон Гален стои непоклатимо
в защита на преследваните евреи и за да спасява техните живот, предприема винаги предпазни
мерки и никога не се отказва да подаде ръка на всеки. Верен на църковната традиция,
свидетелства непоклатима вяра и неговото учение е именно вярата в Бога, не само спасява
човешката душа, но е и реален щит срещу неприятелите на живота, срещу тираните на
духа, срещу силата на злото, “защото – определя постулаторът, цитирайки епископът
на Мюнстер – Сатана е там, където вярата е недостатъчна и злото побеждава, за да
реши доброто и да възпрепятства освещаването на душата”. “Няма да е погрешно – заключва
Амбрози – Август Фон Гален да бъде разпознат като най-смелият епископ на ХХ век.”