За да бъде здраво едно общество има нужда от благословията на Бог

Едно здраво общество се ражда от ангажимента на всички негови членове, но има нужда от благословията и подкрепата на Бог, който за съжаление, често пъти е изключван или пренебрегван.

Това подчерта Папа Бенедикт ХVІ коментирайки псалм 126, който представя пред очите ни една градяща се къща, градът с неговите стражи, животът на семействата, нощната стража, всекидневният труд, малките и големи тайни на съществуването. Но над всичко стои присъствието на Господа, който закриля труда на човека, както казва псалмът: “Ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите й”.

Библейската книга притчи подчертава първостепенното място на божията дейност като казва: “Благословението Господне – то обогатява, и не принася със себе си тъга” (Пр 10,22).

Този псалм, плод на размишлението върху действителността на всекидневния живот, каза Папата, се опира на един контраст: без Господ напразен е трудът за строежа на една здрава къща, за издигането на един сигурен град, за да принесе плод умората. С Господ обаче, има просперитет и благополучие, едно щастливо семейство богато на синове, един град добре защитен, свободен от страхове и несигурност. Човекът излиза сутрин да работи, в подкрепа на семейството и в служба на обществото. Това е труд, каза Папата, който изисква енергия, съпроводен е от умората.

Признавайки значението на този труд, псалмистът обаче не се колебае да заяви, че този труд е безполезен, ако Бог не стои редом до трудещия се. И подчертава, че Бог награждава дори съня на своите приятели. С това псалмистът иска да подчертае примата на божествената благодат, която изпълва със смисъл и значение човешката дейност, въпреки че е белязана от ограничения. Поднасяйки с доверие нашата свобода на Господа, нашите дела също стават солидни, в състояние да принесат плод. Нашият “сън” по този начин става една почивка благословена от Бога, предопределен да подкрепи една дейност имаща смисъл и съдържание.

Другата картина представена в псалма говори за Господ, който дава дара на чедата, видяни като една благословия и една благодат, знак на живота, който продължава и на историята на спасението отправена напред. Псалмистът възхвалява “децата на младостта”: бащата, който има деца в младостта, не само ще ги види в тяхната сила, но те ще бъдат неговата подкрепа в старостта. Така той ще може да гледа уверено в бъдещето, подобно на човек, който е напълнил стрелника си със стрели.

Картината отговаряща на културата на времето, има за цел да подчертае сигурността, увереността, силата на едно многобройно семейство, както се казва в следващия 127-ми псалм, в който е представена картината на едно щастливо семейство.

Папа Бенедикт посочи, че този 126-ти псалм често пъти е използван от духовните автори, за да възхвали божественото присъствие, решаващо за продължението по пътя на доброто и на царството Божие. Така монахът Исайя, умрял в Газа през 491 г. припомняйки примера на древните патриарси и пророци, учи: “Стоят под закрилата на Бог просейки неговата подкрепа, без да се доверяват на някоя умора извършена от тях. Закрилата на Бог е за тях един укрепен град, защото са знаели, че без помощта на Бог те са безпомощни и със смирение са казвали заедно с псалмиста: “Ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите й, ако Господ не опази града, напразно ще бди стражата”.

Това важи и днес, каза завършвайки Папата, защото само единението с Господ може да опази нашите къщи и нашите градове.