"Правилата" на Св. Бенедикт са валидни и за ранената от тероризма Европа

Бенедиктинското “правило ” за монашески живот (Regola monacorum ) е актуално и може да бъде полезно в търсене мира по земята и особено в Европа, ранена от тероризма. С тази увереност в Норча бе отбелязан литургичния празник на “бащата” на западното монашество Св.Бенедикт. Ехото от атентатите в Лондон отекна в базиликата посветена светеца и в словата на апостолическия нунций в Италия, монс. Паоло Ромео и председателя на Камарата на депутатите Пиерфердинадо Казини. Празникът на светеца почетоха висши граждански, релиигозни, военни представители и дипломати, както и делегация от Московската патриаршия от името на патриарх Алексий ІІ. Трудният процес на европейското обединение и атентатие в Лондон превърнаха литургичният празник в удобен случай за размисъл за мира и основните ценности в европейската политика. Всичко това под знака на “Факела на мира”, предшествал честването,преминавайки в Москва, Бавария и Ватикана и получил благословията на Московския патрирах и Римския папа. В проповедта си монс. Ромео свърза търсенето на мира с основните ценности в политиката и припомни, че според бенедиктинското правило “смирението е основния камък за изграждане на духовното”. Оттук и неговия апел “да се свали арогантността на властта” и се сложи на нейно място Бог и Неговата любов”. “Днес много се говори за човека и неговите права – допълни монс. Ромео – но никой не си дава сметка, че изграждайки свят без Бог, се стига до погазване на човешките права”. За ватиканският представител”правилото “ на Св.Бенедикт обединява принципа на властта с дълга за братство. “Манастирът е прототип на християнското общество – отбеляза монс. Ромео. За всяко едно хармонично съжителство е необходимо да се утвърди различето на ролите, но заедно с това спазвайки евангелското прдупреждение управлението да не се превърне във властване”. Това бенедиктинско правило важи в съвременното общество, търсещо да интегрира различни култури и съжтелството на общи ценности с различен исторически произход. “Манастирът е най-стария пример за мултикултурно съжителство- отбеляза апостолическиятнунций – защото пътят към мира преминава през тайната за човека. Мирът не може да се постигне, ако първо не съществува в сърцето. Само така отделния човек, семейството, обществото и нацията могат да бъдат места на мира. Или както казва самия Св.Бенедикт: “ако пренебрегваш другия, никога не можеш да се постигнеш траен мир”.