2005-06-29 16:06:33

Папа Войтила към небесния олтар


С тържествена церемония в базиликата Свети Йоан Латерански бе дадено начало на епархийния процес за живота, добродетелите и светостта на Йоан Павел Втори, първият акт от каузата за беатификацията и канонизацията на папа Войтила. Начело с кардинала викарий на Папата за Рим, Камило Руини, постулаторът на каузата монс.Славомир Одер и членовете на определения трибунал положиха клетва “вярно да изпълняват поставената им задача и да пазят в тайна показанията на свидетелите”.

В тържествената сесия за започването на процеса, присъстваха също така президентът на камарата Пиер Фердинандо Казани, сенаторът Джулио Андреоти, кметът на Рим Валтер Велтрони и председателят на областта Лацио, Пиеро Марацо, много верни.

Да молим Господа с всичкото си сърце, каузата за беатификация и канонизация, да стигне по-скоро до своя завършек Многобройните свидетелства, които продължават да пристигат относно светостта на починалия Папа и благодатите получени посредством него, потвърждават тази наша молитва. Това каза кард.Камило Руини в словото си за закриване на процеса и благодари от името на Римския и на Краковския диоцези и на целия свят на Папа Бенедикт ХVІ за даденото разрешение за незабавно започване на процеса, без да се чака каноничния период най-малко пет години.

Говорейки за Папа Войтила, кардиналът викарий очерта неговия профил и подчерта колко е дълбоко и единодушно мнението за неговата светост. Любов и насърчение към човечеството, неуморен ангажимент за мира и за да даде на последните на земята една надежда за живот и развитие, защита на ненакърнимото достойнство на всеки човешки живот, от зачатието до естествения му край, защита и насърчаване на семейството и истинска човешка любов, бяха някои от характерните черти на Йоан Павел Втори посочени от кардинал Руини. Спирайки се на живота на полския папа, роден през 1920 г. във Вадовице, ръкоположен за свещеник през 1946 г., назначен за пом.епископ на Краков през 1958 г., а шест години по-късно за архиепископ и накрая избран на Светипетровия престол на 16 октомври 1978 г. кард.Руини припомни неговия ангажимент за единението на християните и твърдостта, с която защитаваше “целостта на католическата доктрина”. В основата на неговата апостолическа дейност стоеше не само дълбоката и силна молитва, но също така уточни кард.Руини, използвайки един израз на самия Войтила, “връзката на кръвта”. Кръвта пролята от ЙПІІ при атентата на 13 май 1981 г., но и кръв разбирана като “един цял живот поднесен по време на дългите години на неговата болест”. За кардинала викарий “неговото страдание и смърт, неговия благослов даден вече без глас от прозореца в края на Пасхалната литургия, бяха за цялото човечество едно изключително ефикасно свидетелство за Исус Христос умрял и възкръснал, за християнския смисъл на страданието и на смъртта и за силата на спасението, която в него намира отговора”.

В края на церемонията всички присъстващи в базиликата бяха поканени от кард.Руини да се помолят, за да получат желаните благодати чрез застъпничеството на Божия Раб папа Йоан Павел Втори.

Първата стъпка на епархийния процес е клетвата, казана на латински език, с която членовете на назначения трибунал се задължават да пазят в тайна събраните показания на свидетелите. Това бяха кардиналът викарий за Рим Камило Руини, следван от упълномощения съдия монс.Джанфранко Бела, допълнителния съдия монс.Франческо Мариа Ташоти, от насърчителя на справедливостта (или така наречения “съдия на дявола” отец Джузепе Д’Алонцо и от нотариусите Джузепе Гоби, Франческо Алегрини и Марчело Терамани. След като съобщи списъка на лицата за разпитване, даде клетва и постулаторът и сесията завърши с указания отнасящи се до хода на следващите аудиенции, които ще се проведат при затворени врата.

Завършвайки юридическия акт за въвеждането на трибунала, назначен да води епархийния процес, всички присъстващи издигнаха молитвата “с която просят благодати чрез застъпничеството на Божия Раб папа Йоан Павел Втори, одобрена от самия кардинал Руини, който след това произнесе слово.

След завършването на епархийния процес, цялата документация ще бъде изпратена на Конгрегацията за каузите на светците. Добродетелите на Божия Раб ще бъдат проучени от комисия от съветници теолози. Ако и тяхното мнение е положително, тогава Божият Раб става Преподобен. Лекарите трябва да установят, че не може да бъде обяснено изцелението станало чрез застъпничеството на Божия Раб след неговата смърт. След това случаят ще бъде разследван от теолозите. Ако изцелението е поставено във връзка с призоваването на Божия Раб, досието стига до кардиналите, които определят чудото и издават декрет. Само тогава Божият Раб би могъл да бъде провъзгласен Блажен.








All the contents on this site are copyrighted ©.