"Понтификат ръководен не от моята, а от Божията воля"

Това ще бъде "правителствената програма" на Папа Бенедикт ХVІ, която обяви на днешната тържествена литургия по интронизацията на Свети Петровия престол. "Няма да преследвам своите идеи и желания, а заедно с цялата Църква ще се вслушвам в словото и волята на Господа и ще оставя Той да ръководи мен и Църквата в този исторически час".

Задено с Папата на олтара съслужиха 320 свещеници и 150 кардинали в присъствието на 120 официални делегации от цял свят и повече от триста хиляди вярващи на площад Свети Петър и околните пространства. Атмосферата на този исторически момент бе радостна и изпълнена с ентусиазма на многобройните вярващи, много от които от Германия и Полша, както и с пъстроцветни национални знамена и надписи, между които "Полша те очаква" и "Дзапатеро не е Испания". Церемонията започна с ритуала за встъпване в длъжността на Свети Петровия приемник: протодякона Медина Естесвас прочете формулата, позоваваща се на Христос - "големия Пастир на стадото", след което положи на раменете на Папата Светият палий. Кардинал Анджело Содано връчи на новия папа и традиционният златен пръстен на който са изобразени трите символа на понтификата: Свети Петър, две риби и кръста от светия Палий. По време на литургията между произнесените молитви на верните, което е символ на универаслността на Църквата, бяха отправени на арабски и китайски език.

Един от очакваните моменти в литургияга бе проповедта, която Папата произнесе на италиански език и с която образно показа основните задачи в своя понтификат. Тя продължи 40 минути и бе прекъсвана 38 пъти от бурните аплаузи на присъстващите. Още със самото начало той припомни своя предшественик Йоан Павел ІІ: " Папата, каза Бенедикт ХVІ, който в продължение на 26 години бе наш пастир и водач; той прекрачваше прага на другия живот, навлизайки в Божието Тайнство". Но не сам, а с помоща на Бог и на светците от всички времена. С това съзнание Бенедикт ХVІ встъпва всвоя понтификат: "Аз няма да нося върху плещите си онова, което в действителност не мога да нося сам, каза Папата, и призова небесното застъпничество на Бог, светците и Църквата, която "е жива" и "млада". "Тя носи в себе си бъдещето на света и го показва на всеки един от нас -допълни Папата. Тя е жива, защото възкръсналият Христос е жив".

Папата се спря конкретно на сивмолите на понтификатал.Светият палий, античен знак, който римските епископи носят още от ІVв., не е символ на заробващата божия воля, а "нашата радост, която ни пречиства" и "символ на мисията на пастира" в едно човечество, приличащо на изгубената в пустинята овца" в библейската притча. За Папата, тази пустиня съществува и днес: "пустинята на бедността, пустинята на глада и жаждата; на отчуждението и самотата, на разбитата любов". Но също така пустинята, замъгляваща божия лик, душата и съзнанието, както и видимите пустини наексплоатацията и разрушението. "Църквата, заедно с нейните пастири, както Христос, трябва да изведат хората от тази пустиня - подчерта Папа Бенедикт ХVІ - и ги поведат към живота и приятелството с Божия син, към Онзи, който ни дарява живота в неговата пълнота".

Папският пръстен "на рибаря" или вторият знак на понтификата, Бенедикт ХVІ свърза с библейския разказ за Генисаретското езеро, където христовите ученици хвърлят мрежите си според думите на Исус ( Лк 5, 1-11 ) . "И днес Църквата и последователите на христовите ученициса призвани да отплуват към дълбокото и захвърлят мрежите си в морето на историята за човешка ловитба за Евангелието, за Христос и за истината" - подчерта Папата. "Днес, ние хората, живеем в отчуждени в солените води на страданието и смъртта; в морето на тъмнината. Мрежата на Евангелието ни изважда от водите на смъртта и ни понася към прекрасната светлина на Бог и към истинския живот". С това описание Бенедикт ХVІ потвърди една от основните задачи в своя понтификат - да бъде ловец на хора, за да ги изведе към божията радост: " Нужно е да изведем човека от солените води на всички отчуждения към живота и божията светлина. Ние съществуваме, за да покажем Божия лик на всички хора". За папата "всеки един човек е плод на Божието творение. Всеки един от нас е желан, обичан и необходим".

Християнското единение също ще бъде основна задача на новия Свети Петров приемник: "Все още има овци, които не са от тая кошара и тях трябва да приведа и ще бъде едно стадо и един пастир", припомни той евангелието на Йоан /10,16 ) , както и богатия улов на Симон Петър, хванал 153 риби без мрежата да се съдере ( Йо 21,11 ) . "За съжаление обични Господи, сега мрежата е съдрана" - горчиво констатира Папата. "Но не трябва да тъжим! Нека се радваме на Твоето обещание, което не разочарова и направим всичко възможно, за да преминем пътя на обещаното от Теб единение. Направи така, за да бъдем едно стадо с един пастир! Не позволявай на Твоята мрежа да се скъса и Ни помогни да бъдем Твои служители на единението!"

Светият Отец завърши проповедта си, припомняйки още веднъж своя предшественик Йоан Павел ІІ и датата 22 октомври 1978г., когато произнася фразата станала лайтмотив в неговия понтификат "Не се страхувайте!". "Тогава Папата говореше на силните и могъщите на света, които се страхуваха, че Христос може да вземе нещо от тяхната власт, ако го оставят да влезе и допуснат свободата на вярата. Да, със сигурност щеше да им отнеме господството на корупцията, на изключителното право и на своеволието, продължи Папата. Но нямаше да отнеме нищо от онова, което принадлежи на човешката свобода и достойнство и на изграждането на едно справедливо общество". Оттук и призива на Бенедикт ХVІ за "приятелство с Исус" в което се крият големи възможности за човешкото съществувание. Само в това приятелство може да се изпита силата на "освобождаващата красота". Затова и финала на първата проповед в понтификата му бе отправен към младите: " "Не се страхувайте от Христос!Той не отнема нищо, а дарява всичко. Който му се дарява получава стократно. Открийте сърцата си за Христос и ще намерите истинския живот!".

След апостолическият благослов , на фона на музиката на Бах, Папа Бенедикт обиколи с папамобила площад "Свети Петър" и поздрави вярващите. На бурните им възгласи той отговори с онази приятна усмивка, с която света започна да го обича.