Първенството на Папата

“За кого Ме човеците мислят?” Този въпрос, Исус отправя към Апостолите, когато пристига в страната Кесария Филипова. Отговорът е: “едни за Йоана Кръстителя, други – за Илия, а някои за Йеремия или едного от пророците”. Тогава Исус задава втория и решителен въпрос: “а вие за Кого Ме мислите?” . Симон Петър – свидетелства еванеглистът Метей казва: “Ти си Христос, Синът на Живия Бог” . Многозначителни са тези думи и още по-вече продължението на разговора на Исус с Апастал Петър, на който Спасителят откровява: “ти си Петър /което име означа камък/ и допълва: на тоя към ще съградя църкава Си и портите адови няма да й надделеят”.

Това четем в библейските откъси за живота на Исус преди кръстната му смърт, за да допълним познанията си относно срещите на Спасителя с Апостолите след великото Възкресение Христово. Забележителна е срещата на Сина Божий със Симон Петра:“Симоне Йонин, любиш ли Ме повече от тия? Да Господи, ти знаеш, че Те обичам” Тогава Исус му казва:“Паси Моите агънца, Паси Моите овци” – повтаря Спасителят е след като му откровява каква смърт го очаква /мъченичеството/, с която Апостол Петър ще“ще прослави Бога”, повелява:“върви подире Ми”.

П апата , който е Приемник на именно този Христов Апостол – Петър, камък а и основа та на Църквата, не е свръх еписко п без корени по място е време; не е председателстващ една църковна общност преобразена според примери от съвремието, а е епископ на Рим и истински приемник на мисията, която Божият син поверява на Симон Петър.

Източните църкви твърдят, че първенството е свързано с мястото, където са загинали мъченически светите Апости Петър и Павел, а не с едно така да се каже “представителство”. Папата не може да се отдалечи и не държи сметка на прерогативния дълг, който Симон Петър получава лично от Исус. Тези именно завети не се приемат като лична привилегия, а в очетратнията на основните задължения при папското служене на Църквата, която напредва по пътя през вековете, сред континенти и цивилизации.

Папата в служба на Универсалната Църква, не може да пренебрегне мисията да свидетелства вярата, чийто дълг е самото негово свещенослужене. Самият начин за избиране на Папата посредством глсуването на всички кардинали от цял свят, символично представя Универсалн а та и Римо-Католическата Църква, а това че Папата е п риемник на св. Петър е гаранция за равновесието на католическото единство в различията.

След Втория Ватикански Събор, по време на папството на Павел VI и Йоан Павел ІІ се наложи новата форма на автопред с тавянето на Светипетровия Приемник – така наречените “странстващи папства”, които са в мисионерско движение към света за утвърждаване във вярата. Тази мисия носи ясно отразените белязи на харизматично-духовното общение. Апостолическите посещения и медиите на новото време са вече органически средства на църквовната власт и на нейните международни връзки. Така, Папството приема гражданство в обсега на видимото. Във Вечния Град се срещат експерти от всички континенти, за да обсъждат проблеми, свързани с обновителните процеси, с развитието на християнството и Църквата в нейните културни, социални и морални аспекти. В този случай, не може да се откаже, че резултатите не са винаги очакваните и задоволителни за съвремения свят, но от друга страна те са небоходими и полезни за особените църковни общности. О т голямо значение са думите на Павел VI: “Без подкрепата на Папата, епископите в тяхните държави биха рискували да изпаднат в опасни ситуации при сб л ъсъка с необуздания партикуларизъм”. В то ва число напиращия днес секуларизъм, чиито тенденции намират почва за развитие в неизвестността и страха да не бъде заличена самоличността на глобализиращия се свят.

Като заключение може да се каже, че в сложните условия на съвременния св я т , нарастването на противоречията и разногласята в политическия и социалния сектор, в промяната на манталитета и налагането на онези мехинизми, които са вредни за човека, не може да не даде своето отражение и последствия за самата Църква. Ето защо, идентичността и прозрачността на християнството и на Църквата в днешно време са много по-необходими за света. Става дума за основните ценности, които грядат човешкото достоинство. Всичко това съствалява самата църковна мисия и действителната роля на Светипетровия Приемник, като ориетрировачна база за единство във вярата и апостолат сред народите от третото хилядолетие.