Защо светът обича Папа Йоан Павел ІІ

В деня на неговото погребение Папа Йоан Павел ІІ извърши първото си чудо: събра заедно толкова много хора от различни възрасти и кътчета по света, както и политици и църковни водачи, които въпреки пративоположните си възгледи си стиснаха ръцете. Така за няколко часа площад “Свети Петър” се превърна в остров на мирното съжителство, така желано от покойния Папа.

На този ден света благодари на този Папа, променил историята и оставил незаличими следи в сърцата на хората, където продължава да живее.

Денят на погребението бе безпрецедентно планетарно събитие, което поставя въпроса защо Папа Йоан Павел ІІ е обичан еднакво от различни култури, религии, социални и политически групи и хора от различни възрасти. Свидетели сме били на смъртта на известни политици, общественици, певци и артисти, но никога не сме ги изпращали с това чувство на универсална обич и лична тъга, както към Йоан Павел ІІ. Различен и единствен: всички го чувстват като брат, баща и приятел, дори да не го познават напълно. Може би, защото той е единственият символ на вярата и духовната сила в днешното време.

Свети се прости с един папа - духовник, вече светец, но и с един гражданин на света. С папата преминал религиозните, расовите и политическите граници, превърнал се в обединител и защитник на мира и човека с неговите основни права, но и отговорности – пред себе си, пред другите и пред Бога.

“Не се страхувайте, открийте сърцата си за Христос” бе неговата фраза – лайтмотив в 26 годишния му понтификат. И тя бе чута от младите: нито един световен лидер не е събирал такова множество, както на учредените отнего Световни младежки дни, станали мегасрещи на вярата и ентусиазма.

След падането на Берлинската стена той продължи да “събаря” други още по-големи стени – на омразата, предрасъдъците и разделенията между хора, народи и религии. Йоан Павел ІІ извърши тези “чудеса”, но няма да остане в рамките на духовната метафора, защото бе реален и видим до последния си дъх.

Смъртта на този Папа оставя съвременния човек още по-самотен, защото Йоан Павел ІІ умееше да разчита знаците на Божието провидение, а невидимата ръка на Дева Мария Фатимска, отклонила куршума на Али Агджа, го направляваше в неговата мисия към човечеството.

Заради тази връзка с мистичния план на Бога, както Христос, той прие страданието и прогресивната загуба на две от харизмите на своя понтификат: мобилността и словото – както умиращото в земята семе, но даващо много плод.

И след този изключителен папа славянин за Църквата няма да бъде лесно да намери подобенкормчия на Свети Петровия кораб, а човечеството един “експерт“ по хуманност и справедливост.