"Другите" християни

В Молитвената седмица и за християнското единение участва православния свещеник отец Добромир Димитров, който проповядва в русенската катедрала "Свети Павел от Кръста".Той е енорист в с.Бесарбово и е болничен свещеник в многопрофилната болница за активно лечение в Русе. Завършил е богословския факултет във Велико Търново със специалност иконография и стенопис; женен е с две деца. Съпругата му също е богослов и както самия отец Добромир казва “техния дом е една малка домашна църква” и третата енория за която полага грижи:

Мисля, че всички тези инициативи за християнското единение показват един глад. Гладът на всички християни, особено на Католическата църква, за “другия”. Този глад е заложен във всяка една християнска душа и във всеки един човек и може да се задоволи с “другия” в Църквата. Смятам, че православни и католици са братя, които имат своя път и са го извървели особено добре през първите векове на Църквата.
Според мен, всички опити за християнско единство са добре дошли и се надявам, че в бъдеще Христос, а ние много добре знаем, че Той иска да сме едно. мисля, че за в бъдеще след много време и с много диалози, защото истината се ражда в диалога, ние все пак може би един ден ще бъдем едно.
И както сега присъствах на Светата литургия, молитвено един ден се надявам, че може би ще бъдем и в евхаристийно съчетание, защото Римокатолическият обред и Източноправославният това са двата образа на една и съща монета. Различните традиции през тези хиляда години малко или много са ни откъснали един от друг и сега е време ние да се върнем, да се опознаем и да започнем от това, което ни сближава, а не от това, което ни разделя. Ако този диалог се провежда на едно високо богословско ниво, ние можем да стигнем до истината.

Казахте евхаристично съчетание между двете църковни традиции, а това е и годината, която Папата обяви за година на Евхаристията. Защо ,според Вас, Папата обяви тази Година на Евхаристията?
Това, което Папа ЙПІІ е направил според мен е прекрасно, защото връща погледа на цялата християнска общност върху най-важното нещо в Църквата. За нас православните през цялата история на Православната Църква ние също стоим на тази основа, защото действително Христос реално присъства в Църквата именно чрез тайнството си. Светата Евхаристия бихме могли да наречем тайнство на Църквата, защото ние участвайки в нея, се съчетаваме със самия Господ. Сключваме с Него новия завет, обрязваме своята уста, своето сърце, приемаме Го и молим Той да ни прости греховете. Ние ставаме причастни на Него.
Предполагам, че в Римокатолическата църква Папата е обявил тази година за да може всеки да се замисли върху основния въпрос какво ни прави християни. Защото за жалост за днешния свят Светата литургия е като че ли нещо архаично, екзотично, идващо от друго време. А ние знаем, че Христос е същият вчера, днес и вовеки. Той живее в Църквата именно чрез Светата Евхаристия, чрез Светата литургия. Наистина трябва да си зададем въпроса какво прави Църквата църква. Социалната дейност, колкото и да е добре развита, колкото и добре да функционират нейните механизми, грижата за ближния са част от Църквата. Но ако ние се отъждествяваме единствено със социалната си мисия, ще трябва да престанем да бъдем Църква. Ако пък смятаме, че Църквата това е проповед всички да чуят Словото Божие, всички да знаят за Христос и за неговите заповеди, когато дойде Христос всички ще бъдат чували за него по целия свят. Значи тогава ние трябва да престанем да бъдем Църква. Но ако смятаме, че Църквата това е Светата Евхаристия и единението с Бога, то и дори да дойде Христос, ние ще продължим това единение, т.е. Светата Евхаристия е базата, основният камък, камъкът на вярата, камъкът на любовта, самият Христос, неговата основа.
Именно тръгвайки от там, ние разбираме важността на Светата Евхаристия, защото в Светата Евхаристия също имаме глада за “другия”, другият с главно “Д”. И когато ние се съединяваме с Бога, ние се съединяваме един с друг в Светата Евхаристия и ставаме причастни на Бога, т.е. преодоляваме своята смъртна природа, защото в Светата Евхаристия Тялото и Кръвта Господни ще ни възкресят от мъртвите. Това е единственият смисъл на живота, единственият начин и път, по който трябва да живеем и заради това изказвам надеждата, че след време, че след много време, когато бъде проявен един диалог от нашите епископи, от нашите отци на Църквата, няма нищо по-хубаво един ден да бъдем заедно и в Светата Евхаристия.