"Kато се кръсти, Исус видя Духа Божий да се сруща над Него" Мт. 3, 13-17

Проповед от отец Збигнев Тенча за празника Кръщение Господне:
Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение(Мт 3, 17)
Днешното Евангелие говори за кръщението на Исус. Преди като учител да се обърне към хората, преди като Спасител да увисне на кръста, Той желае днес да ни се представи. Ето, над водите на Йордан се разнася гласът на небесния Отец: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”. Бог - Човекът получава потвърждение за своята мисия и едновременно с това получава в Йордан кръщението на покаянието, взема всички грехове на света и цялото бреме на злото върху плещите си.

Самият Йоан е заявил, че Исус не е имал нужда от кръщението на покаянието: „Аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при мене?" (Мат. 3:14). Исус не идва край Йордан, за да се обърне и да се покае за своите грехове, а за да се обремени с покаянието за греховете на света, за да ги потопи в Йордан, а по-късно в и своята Кръв.

Ти си Моят възлюбен Син; в Тебе е Моето благоволение.
В момента на светото кръщение Бог е изтрил тегнещия над нас първороден грях и е белязал нашата душа с незаличимия белег на Божие дете. Както нашите родители са ни предали естествен, физически живот, в момента на светото кръщение Бог е споделил с нас своя собствен, Божествен, живот, обгърна ни Светия Дух, освещаваща ни Благодат. Тя ни дава правото да бъдем наследници на вечно зелени пасбища.

Ти Си Моят възлюбен Син; в Тебе е Моето благоволение.
Нашето кръщение е било само началото, нашето духовно раждане. Кръщението трябва да бъде последвано от живот според Евангелието и от непрекъснато задълбочаване на нашите връзки с Бога чрез молитва.

Някой бе сравнил живота на съвременните християни с камък на дъното на реката. Той целият е мокър. Достатъчно е обаче да го разчупим и ще се убедим, че вътре той е сух. Във вътрешността му не е проникнала нито капка вода, макар и да се е намирал във водата може би няколко години...

Размишлявайки днес върху нашия живот, върху нашето третиране на ближните и отношението ни към тях, върху нашата молитва нека си зададем въпрос: По какъв начинотговаряме на голямата любов на Бога към нас?