"Словото стана плът и живя между нас"(Йоан. 1,1-18)
Проповед от полският мисионер капуцин о.Збигнев Тенча за втората неделя след Рождество
Христово: Колко радикално се промени
нашето положение, когато Син Божи, Словото на Отца, стана плът и пребиваваше между
нас. От начало бяхме предназначени за святост. Призвани да извършим велики дела. Бог
ни призна за свои синове и дъщери. Вече след идването на Син Божи на земята не ни
подобава да грешим, да се противопоставяме срещу волята Му. Трябва да се държим така,
както го изисква Бог, нашият Създател и нашият Спасител. Словото стана плът и живя
между нас.
Станахме чеда Божии. Христос живее и действа във всички, които ни
обкръжават: в съседката, в детето с труден характер, в съпругата, в стоящия преди
нас на опашката за билет или месо. Трябва да уважим Христос в тях. Да го приемем в
сърцата си. Да му се притечем на помощ.
Хубаво е че и най-малкиятдарсе забелязва
от Него и заслужава в очите на Господа голяма награда. У Бога често най-малкото е
най-голямо. Него никой не може да подкупи. Той гледа любовта, гледа в сърцето, а не
в джоба. Който дарява или изпълнява нещо с по-голяма любов, нему Тойдава повече.
Никога
не сме толкова бедни, че да не можем да помогнем на ближния. А Франсис Балфур е формулирал
това по следния начин:
Най-големият дар за нашия враг е прошката; за приятеля
- верността; за детето - добрият пример; за бащата - оказваното му уважение; за майката
- нашата сърдечност; за съседа - приятелски протегнатата за помощ ръка".
Словото
стана плът и живя между нас.
За Бога не е толкова важно колко сме дали или
извършили, а колко голяма е била любовта, съпътствала тези наши начинания. Той не
пита кой сме, а какви сме. Толкова сме големи, колкото е голяма любовта ни; и любовта
ни е толкова голяма, колкото сме близо до Него. Бог дава всекиму възможността да придобие
за стотинки огромно съкровище. Нали, дарът е толкова голям, колкото е голямо сърцето
на дарителя, а Божието сърце е неограничено.
Нека да приемем любовта като мерило
за величието на човека, но най-напред да премерим самите себе си. Амин!