Послание на Папа Йоан Павел ІІ за Световния ден на мира 2005
1. В началото на новата година отново отправям словото си към отговорниците на Нациите
и всички мъже и жени с добра воля, които силно усещат нуждата да бъде мира в света
изграден. Тази година избрах за Световния Ден на мира 2005 насърчението на св. Павел
в посланието до Римляни: “Не се оставяй да те надвие злото, но надвивай злото с добро”
(12,21). Злото не се побеждава с зло: което означава, че ако се тръгне по този път,
вместо злото да бъде победено, то побеждава нас.
Перспективата очертана от
великия Христов Апостол поставя на преден план основната истина: мирът е резултат
от една дълга и ангажираща борба, която се спечелва, когато злото е победено с доброто.
Пред драматичните събития на жестоки братоюбийствени конфликти и сблъсъци, които са
в ход в някои части на света, пред неописуемите страдания и неправди, единственият
наистина градивен избор е, с отвращение и ужас да се избягва от злото и да се прилепя
към доброто (Rm 12,9),както това сочи св. Павел.
Мирът е едно благо, което
трябва да бъде извоювано с добро: мирът е благо за хората, за семействата, за Нациите
тук на земята и за цялото човечество; Мирът е благо, което трябва да бъде съхранявано
и подхранвано посредством човешкия избор и благите дела. Само тогава се долавя дълбоката
истина за една друга аксиома на св. Павел: (“Не въздавайте никому зло за зло”(Rm 12,17).
Единственият начин да се излезе от този омагьосан кръг на злото е да се приеме онова,
което Апостолът вести: ““Не се оставяй да те надвие злото, но надвивай злото с добро”(Rm
12,21).
Злото, доброто и любовта
2. Още от самото начало, човечеството
е познало и изпитало трагичния опит от злото и се е опитало да се възвърне към първоначалните
орени и си даде обяснение за причините. Злото не е една неизвестна, анонимна сила,
която действа в света въз основа на установени или незамисими от човека механизми.
Злото преминава посредством човешката свобода и човешкия избор. Именно тази възможност,
която разграничава човека от другите живи същества тук на земята е в центъра на драмата
на злото и от него систематически и упорито се придружава. Злото винаги има свой лик
и наименувание: ликът и името са на маже и жени, които свободно правят избор. Светото
Писание вести, че в началото на човешката история, Адам и Ева са се противопоставили
на волята Божия и Авел е бил убит от брат си Каин (Gn3-4). Това са и първите погрешни
стъпки в човешкия избор, последвани в течение на вековете от редица други подобни
на тях. Всяко от тези действия носи със себе си важно морално извлечение, което включва
точно определени задължения и отговорност от страна на субекта, като поставя на пръв
план основната връзка между човека и Бога, междучовешките отношения и отношението
към цалото творение.
Когато човек се стреми да открие градивните елементи,
се установява, че злото е едно трагично отдалечаване и отцепване от изискванията на
любовта.(1) Моралното благо се ражда от любовта, изисква се от нея и е насочено пак
към нея, т.е. към доброто. Всичко това е значително ясно за християнина, който си
дава сметка, че участието в единственото мистилчно Тяло Христово го поставя в една
особена връзка не само с Господа, но и с ближните братя и сестри. Християнската любов,
която в Светото Евангелие съставлява пулсиращото сърце на моралното благо, на доброто,
съпровожда до любов към неприятелите: “ако врагът ти е гладен, нагхрани го; ако е
жаден напои го” (Rm 12,20).
(1) св. Августин гласи: “Две любови са основа два
града: единият е земния, а другият небесният”.
“Граматиката” на универсалния
морален закон
3. Като насочим поглед към настоящото световно положение, не
можем да не усетим едно болезнено чувство от увеличаващите се многобразни социални
и политически събития провокирани от злото: от социалния хаос и безредие до анархиията
и войната, от несправедливостта до насилието над другите и тяхното унищожаване. За
да се ориентира нашия път сред противоположните пориви между доброто и злото, човешкото
семейство се нуждае, съкровенно да съхранява богатството на общото наследство от моралните
ценности, получени в дар от Самия Бог. За това, към всички онези, които са решителни
в борбата със злото и в стремежите да победят с доборото, св. Павел отправя поканата,
да се стараят да запазят и подхранват благородните и незаинтересовани пориви, които
са основа за благоразумие, щедрост и мир(Rm 12, 17-21).
В словото, по време
на Генералната Асамблея на Обединените Нации преди вече 10 години, посветено на общия
дълг и начинание за служба в полза на мира, употребих израза “граматика на увиверсалния
морален закон”(2), за която Църквата споменава в своите многократни изказвания по
този въпрос. Като вдъхновява ценности и общи принципи, този закон обединява хората
помежду им, дори с тяхното различие в съответните и непроменящи се културни традиции:
този закон е една взаимна размяна на идеи и морални норми и съдържа в себе си не друго
освен развитие и напредък...Дори да се отричат неговите принципи, не е възможно той
да бъде унищожен и изкоренен от човешкото сърце. Винаги се възражда в живота на хората
и на цялото общество”.(3)
4. Тази обща граматика на моралния закон задължава
една непрекъсната заангажираност и отговорност в зачитане и съхраняване на човешкия
живот. В тази светлина ни е възможно да не бъдат осъдени злодеянията със социален
и политически характер, които измъчват и накърняват света, най-вече провокират изригване
на насилието. В този контекст, как е възможно да не се насочат мислите към драгоценния
обичан Африкански континент, където конфликтите продължават да покусяват милиони жертви?
Как е възможно да не споменем за създалото се опасно положение в Палестина - Родината
на Исус, където не се успява да бъдат споени: истината и правдата с взаимното благоразумно
разбирателство, разкъсвани от един конфликти, подхранвани и разширявани всеки ден
от атентати и деяния на отмъщението? Какво може да се каже за трагичния развой на
насилието на тероризма, който като че ли тласка света към едно бъдеще на страха и
терзанието ? И как на края, да не установим с горчивина , че иракската драма продължава
в атмосфера на неизвестност и несигурност за всички?
За да се постигне благото
на мира, нужно е с будно съзнание да се подтвърди, че насилието е неприемливо от човека
зло и че то никога не разрешава съществуващите пробреми. “Насилието е измама, защото
е противно на истината на нашата вяра, на истината за човечеството. Насилието унищожава
всичко онова, което то твърди, че защитава: достоинството, животът, свободата на
човешките същества” (4) Междувременно неотклонен е дълга да се започне едно всеобщо
възпитание на човешкото съзнание, което формира в доброто всички, и най-вече младите,
за да разтворят хоризонтите на цялостния и солидарен хуманизъм, който Църквата сочи
и пожелава на света. Върху тези основи е възможно да се роди обновения социален, икономически
и политически живот,в който се зачита достоинството, свободата и основните човешки
права.
(2) Слово по случай 50 год. от основаването на ООН /5 октомври 1995 (3)
Катехизиз на Католическата Църква, 1958.
Благото на мира и общото благо
5.
За да бъде изграден мира побеждавайки злото с добро, нужно е да се спрем с по-голямо
внимание върху общото благо и върху неговите социални и политически отражения. Когато
на всяко ниво се отглежда и подхранва общото благо, означава, че се гради мира. Възможно
ли е отделната личност да се реализира напълно според съответния социален произход,
т.е. от своето съществуване “със” и “за” другите? Общото благо засяга и се отнася
до всеки един поотделно от световното човешко семейство. Общото благо включва всички
конкретни форми на човешките връзки в: семейството, групите, асоциациите, градовете,
райони, Държави, общности от народи и Нации. Всички, по някакъв начин са включени
в дълга и делото за постигане на общото благо, в постоянството да бъде издирено доброто
в полза на другите, като че ли се касае за издирване на лично благо. Тази отговорност
се придава по особен начин на политическата власт на всяко ниво при нейното изпълнение,
защото е длъжна да създава такива социални условия, които позволяват и подкрепят хората
в пълното развитие на личността.
Общото човешко благо изисква зачитане на човека
и неговите основни права, както и правата на нациите в техните универсални измерения.
По този повод Вторият Ватикански Събор определя: “От междузависимостта, приобщаваща
всеки нов ден народите от цял свят се ражда възможността, общото благо да бъде все
по-универсално, прилагащо зачитане на правата и задълженията, засягащи човечеството.
Всяка общност трябва да се съобразява с нуждите и полагаемите се законни стремежи
на другите народи и да се стреми към общото благо на цялото човешко семейство” (7).
Доброто на човечеството и на всички бъдещи поколения, изисква едно международно сътрудничество,
в което Нациите трябва да отдадат своя принос (8).
Органиченото гледище относно
човешката действителност преобразява общото благо в едно обикновенно и нецялостно
социално-икономическо благоденствие, лишено от всякакъв вид, предаваща се във времето
осъществена крайна цел. Общотоблаго съдържа в себе си именно това приемническо измерение,
защото Бог е Този, Който е крайна цел на Неговите създания (9)
Християните
знаят, че Исус е изцяло откровил пълното осъществяване на истинското общо човешко
благо. Човешката история е насочена към Исус и в него е нейната кулминация: благодарение
на Сина Божий и посредством Него и в перспектива пак на Него, всяка човешка действителност
може да бъде съпроводена към истинско й осъществяване в Бога Отец.
(4) Йоан
Павел ІІ – Проповед в Ирландия /29.09.1979/ (5) Втори Ватирански Събор – Конституция
“Gaudium et spes” 26 (6) Йоан ХХІІІ енциклика“Mater et magristra” /1961/. 417 (7)
Конституция “Gaudium et spes” 26 (8) Йоан ХХІІІ енциклика“Mater et magristra” /1961/.
421
Благодатта на мира и ползавнето на земните блага 6.
Тъй като благото на мира, което е тясно свързано с развитието на всички народи, нужно
е да се държи сметка за моралният принцип в ползването на земните блага. Вторият Ватикански
Събор с право напомня, че “Бог е предопределил земята с всичко онова, което я съставлява,
за ползване от хората и народите. Това ще рече, че благата на Творението трябва да
бъдат разпределени според критериите на справедливостта, равноправието и братското
милосърдие” (10)
Самата принадлежност към човешкото семейство придава на всеки
индивид – световно гражданство, което включва притежанието на права и задължения,
бидейки хората единени от общия произход и общата върховна съдба. Достатъчно е зачеване
на нов живот и от същия този момент, детето получава права, внимание и грижи, които
някой носи дълга да зачита и изпълнява. Световото гражданство изисква: присъда на
расизма, защита на малцинствата, подкрепа на емигранти и бежанци, междунардна солидарност
към нуждаещи се. 7. Благото на мира днсе разпознава новите блага, които се раждат
от научните открития и технологическия прогрес. Въз основа на принципа за универсалното
разпределение на земните блага, и тези нови биват предоставяни на разположение и
в служба на първостепенните нужди на човека. Подходящи инициативи на международно
ниво са в състояние да осигурят пълно прилагане и осъществяване на принципите за универсалното
предназначение на благата, осигурявайки за всички индивиди и Нации – главните условия
за съпричастие в развитието. Всичко това е възможно само ако препятствията и ограниченията,
които ощетяват народите, биват премахнати напълно. (11)
Благото на мира
би било по-плодотворно осигурено ако международната общност се наеме с този дълг с
още по-голяма и всеобща отговорност, за постигане на така наречените обществени блага,
а те са всички онези, с които се ползват гражданните без конкретен и личен избор.
Това се случва в обсега на международно ниво, относно блага, като: системата на правосъдието,
на отбраната, цялата градска, извънградска и железопътно-пътническа верига. В съвременния
все повече глобаризиращ се свят гражданските блага, които приемат всеобщ характер
са все по-многобройни и в следствие на това, самите обществени интереси се увеличават.
Стига само да споменем: борбата с бедността, издирването на мира и сигурността, грижата
за климатичните промени и контрола на разпростаняващите се болести. На тези интереси,
Международната общност е длъжна да даде отговор и нови юридически споразумения, в
служба на регулираното ползване на обществените публчни блага и вдъхновяващи се от
интернационалните принципи за равенство и солидарност.
8. Принципът за универсалното
предназначение на благата обхваща освен подходящо справяне с предизвикателствата на
бедността, най-вече съобразяване с различните мизерни условия, в които живеят над
един милиард човешки същества. В началото на Новото хилядолеие, Световната общност
прие приоритетния дълг да преполови до 2015 год. броя на тези хора в мизерията. Църквата
подкрепя и окуражава това задължение и отправя апел към верните в Христа да свидетелстват
по конкретен начин и във всеки сектор, онази любов, която поставя на първа линия бедните.(12)
Драмата
на бедността е все още тясно свързана с външния дълг на изостаналите държави. Въпреки
значителните прогреси постигнати до сега, проблемът все още не е разрешен. Минаха
15 години от когато насочих общественото мнение върху въпроса, че външния дълг на
бедните Държави “е пряко свързан с една поредица други проблеми, като външните инвестиции,
правилната, и навременна намеса и дело на отговорните международни организации, цената
на първичните суровини и пр.” (13)
В последно време, средствата в полза намаляването
на дълговете са концентрирани главно върху нуждите на бедните, който процес подобрява
качеството на икономическия напредък. Поради редицата фактори, икономическото развитие
и напредък все още се окзават недостатъчни, най-вече в перспектива на устновените
за хилядолетието обективи. Бедните Държави остават пленници на омагьосания кръг. Ниските
доходи, бавния и ограчен разтеж, лошите инвестиции и неефикасното спестяване не подпомагат
развитието и напредъка.
9. Както подтвърди Папа ПавелVIи както аз самият изтъкнах,
единственото ефикасно средство, което би било в състояние да даде възможност на Държавите
да се спраявт с драматичния проблем на болестта, е да бъдат осигурени за слаборазвитите
страни необходимите рисурсии посредством външно финансиране на обществените и частни
заеми с нисък поносим интерес в измеренията на регулирани според законността международни
търговски отношения. (14) В следствие на това се усеща силната нужда от една морална
и икономическа побилизация, ръководеща се от достигнатите споразумения в подкрепа
на бедните Държави и в състояние да преразгледа тези договори, които от опит се оказват
доста друдно изпълними за някои страни. В тази перспектива се окзава необходим нов
устрем за обществени помощи и развитие, и въпреки трудностите, които могат да бъдат
срещнати, трябва да бъдат открити нови форми за финансиране на развитие. (15) Някои
държавни управления вече с усърдие и задълбочено проучават възможните механизми и
средства, които дават надежда, че инициативи от този род биха могли да бъдат от голяма
помощ и полза в споделяне и зачитане на принципа на солидарността. Небходимо е също
да бъде контролирано разпределението и снабдяването с икономически рисурии, предназначени
за развитието на бедните Държави, последвано от старателна и добра администрация,
както от страна дарителите, така и от получателите. Църквата окуражава и предлага
на тези усилия своята подкрепа. Стига само да споменем ценния принос отдаван посредством
многобройните католически агенции за помощ и развитие.
10. В края на Големия
2000 Юбилей, в апостолическото насърчение – “Ново миленио инеунте” споменах за нуждата
от едно обновление на милосърдието, което да продтвърди евангелския свят на надеждата
. Всичко това изпъква с особена сила, когато се срещаме от близо с многото и деликатни
проблеми,спъващи развитието на африканския Континент: стига само да изброим не малкото
въоръжени конфликти, пан-епидемичните болести превърнали се в опасни поради мизерните
условия на живот и политическата нестабилност, която е отражение на все повече разпространяващата
се социална несигурност. Това са драматични реалности, които изискват коренно нов
път и мисия за Африка: нужно е да се оживотворят новите формина солидарността, на
двустранно и международно ниво, с един по-решителен принос от всички, в пълната увереност,
че благото на африканските народи съставя едно от първостепенните условия за постигането
на общото универално добро.
Нека африканските народи да поемат в ръцете си
личната съдба и културно гражданско, социално и икономическо развитие! Нека Африка
да престане да бъде само обект за подпомагане и се превъне в отговорен субект на продуктивно
споделяне и размяна на блага! За да бъдат тези цели постгнати, нужна е една нова политика
за новата култура в международното сътрудничество. Още веднаж желая да изтъкна, че
при липса на осъществяване на дадените обещания за общественото подпомагане на развитието,
проблемът все още е открит поради съществуващите международни дългове на африканските
Държави и липсата на едно специално становище относно тях в интернационалните търговски
връзки. Всичко това причинява сериозни пречки за изграждането на мира, които трябва
да бъдат спешно разрешени и превъзможнати. Днес повече от всякога е наложителна конкретната,
неотменна и решителна за световния мир, междузависимост между богатите и бедните Държави,
за които “развитието или се превръща в общо за света благо, или претърпява процеса
– връщане назад за всички белязани от последователния прогрес държави.
(9)
Йоан Павел ІІ енциклика“Centesimus annus”, /1991/, 844 (10) Конституция“Gaudium
et spes”, 69 (11) Йоан Павел ІІ енциклика“Centesimus annus”, 837 (12) Йоан Павел
ІІ енциклика“Sollicitudo rei socialis” /1988/, 572 (13) Слово за Научната седмица
на Папската академия на науките /27.10.1989/ (14) ПавелVIенциклика“Populorum progressio”
/1967/ 56-61 Йоан Павел ІІ енцикликаSollicitudo rei socialis 33-34, 557-560 (15)
Йоан Павел ІІ – Послание до Председателя на Папския съвет за правдата и мира, Осерваторе
романо 10/07/2004 стр. 5
Универсалност на злото и християнската надежда
11. Пред
толкова многото драми, които измъчват света, християните споделят със смирено доверие,
че само Бог превръща в реална действителност за човека и народите, победата над злото
и постигането на доброто. Със Своята смърт и възкресение, Исус ни е изкупил заплащайки
скъпо (1Cor6,20;7,23), като постига спасението на всички. С неговата помощ е възможно
за всички да победят , злото с доброто.
Като се базира на увереността, че
злото няма да надвие, християнът храни непоклатимата надежда, която го подготвя в
делото за изграждане на правдата и мира. Въпреки личните и социални прегрешения, които
бележат живота и делото на човека, надеждата заражда обновения дълг за справедливост
и мир и непоклатимото доверие във възможността да бъде изграден един по-добър свят.
Ако
светът е присъстващ и “тайната на несправедвилостта” (2Ts2,7) реагира, не бива да
бъде забравена истината, че изкупеният човек притежава достатъчни сили и енергия за
съпротива. Човекът, създаден по образ и подобие на Бога - Исус, Който се е единил
с всички тук на земята (18) е в състояние активно да сътрудничи за победата на доброто.
Намесата на “Господния Дух изпълва вселената” (Sap. 1,7). Християните, най-вече верните
миряни, “не скриват тази надежда във вътрешния мир на тяхната душа и с постоянство
в обръщането и в борбата “срещу подтисниците властни в този свят на тъмата и срещу
духа на злото”, (Ef 6,12) свидетелстват тази надежда посредством структурите на мирския
живот”. (19)
12. Никой мъж и никоя жена с добра воля не могже да се откаже
от дълга да се бори с добро за победата над злото. Това е една борба, която валидно
се води само с оръжията на любовта. Когато доброто победи злото, царства любовта,
а където царства любовта, царства мирът. Това е евангелското учение, за което насърчава
Втория Ватиканска Събор: “Основният закон за осъвърщенстването на човека и следователно
за преобразяването на света, е новията закон на милосърдието, на любовта.” (20)
Това
е така и в социалния и политически сектор от живота на човешкото семейство. По този
именно повод, Папа Лъв ХІІІ излага в своята енциклика “Рерум Новарум”, че всички онези,
които имат дълга да допринасят за благото на мира чрез международни връзки, трябва
да запалят в себе си и да предадат на другите, пламъка на “любовта, царица на всички
добродетели”. (21) Нека християните да са убедени в тази истина; нека да докажат със
своя живот, че любовта е единствената сила, която е в състояние да напътства в личното
и социално осъвършенстване. Любовта е двигателната сила, която съпровожда историята
към доброто, към мира.
Нека в тази година, посветена на Евхаристията, членовете
на Христовата Църква да намерят във върховното Тайнство на любовта извор за всяко
общение: общение с Исус Изкупителят и в Неговото Име, с всяко човешко същество. В
добродетелта на Христовата смърт и възкресение, сакраментално присъстващ в евхаристичното
служене, ние сме спасени от злото и преобразени, за да можем да вършим добро. В добродетелите
на новия живот, с който Той ни е дари, ние можем да разпознаем ближните като братя
и сестри, независимо от различията в езика, националния произход и култура. С една
дума в добродетелта, че се храним с един и същия Хляб и че пием Виното от един и същ
потир, можем да се чувстваме “Божие семейство” и заедно да отдадем специфичния и ефикасен
принос за изграждането на новия свят, чиито основи са спаведливостта, свободата и
мира.
(17) Йоан Павел ІІ енциклика“Sollicitudo rei socialis”, 532 (18) Втори
Ватикански събор“Gaudium et spes”, 22 (19) Догматична Конституция “Lumen gentium” (20)
Конституция“Gaudium et spes”, 35 (21) Eнциклика“Rerum novarum”: Acta Leonis XIII
/1892/ 143 Benedetto XV – “Pacem Dei”, 215. Ватикана, 8 декември 2004