2004-12-31 16:21:08

Послание на Папа Йоан Павел ІІ за Световния ден на мира 2005


1. В началото на новата година отново отправям словото си към отговорниците на Нациите и всички мъже и жени с добра воля, които силно усещат нуждата да бъде мира в света изграден. Тази година избрах за Световния Ден на мира 2005 насърчението на св. Павел в посланието до Римляни: “Не се оставяй да те надвие злото, но надвивай злото с добро” (12,21). Злото не се побеждава с зло: което означава, че ако се тръгне по този път, вместо злото да бъде победено, то побеждава нас.

Перспективата очертана от великия Христов Апостол поставя на преден план основната истина: мирът е резултат от една дълга и ангажираща борба, която се спечелва, когато злото е победено с доброто. Пред драматичните събития на жестоки братоюбийствени конфликти и сблъсъци, които са в ход в някои части на света, пред неописуемите страдания и неправди, единственият наистина градивен избор е, с отвращение и ужас да се избягва от злото и да се прилепя към доброто (Rm 12,9),както това сочи св. Павел.

Мирът е едно благо, което трябва да бъде извоювано с добро: мирът е благо за хората, за семействата, за Нациите тук на земята и за цялото човечество; Мирът е благо, което трябва да бъде съхранявано и подхранвано посредством човешкия избор и благите дела. Само тогава се долавя дълбоката истина за една друга аксиома на св. Павел: (“Не въздавайте никому зло за зло”(Rm 12,17). Единственият начин да се излезе от този омагьосан кръг на злото е да се приеме онова, което Апостолът вести: ““Не се оставяй да те надвие злото, но надвивай злото с добро”(Rm 12,21).

Злото, доброто и любовта

2. Още от самото начало, човечеството е познало и изпитало трагичния опит от злото и се е опитало да се възвърне към първоначалните орени и си даде обяснение за причините. Злото не е една неизвестна, анонимна сила, която действа в света въз основа на установени или незамисими от човека механизми. Злото преминава посредством човешката свобода и човешкия избор. Именно тази възможност, която разграничава човека от другите живи същества тук на земята е в центъра на драмата на злото и от него систематически и упорито се придружава. Злото винаги има свой лик и наименувание: ликът и името са на маже и жени, които свободно правят избор. Светото Писание вести, че в началото на човешката история, Адам и Ева са се противопоставили на волята Божия и Авел е бил убит от брат си Каин (Gn3-4). Това са и първите погрешни стъпки в човешкия избор, последвани в течение на вековете от редица други подобни на тях. Всяко от тези действия носи със себе си важно морално извлечение, което включва точно определени задължения и отговорност от страна на субекта, като поставя на пръв план основната връзка между човека и Бога, междучовешките отношения и отношението към цалото творение.

Когато човек се стреми да открие градивните елементи, се установява, че злото е едно трагично отдалечаване и отцепване от изискванията на любовта.(1) Моралното благо се ражда от любовта, изисква се от нея и е насочено пак към нея, т.е. към доброто. Всичко това е значително ясно за християнина, който си дава сметка, че участието в единственото мистилчно Тяло Христово го поставя в една особена връзка не само с Господа, но и с ближните братя и сестри. Християнската любов, която в Светото Евангелие съставлява пулсиращото сърце на моралното благо, на доброто, съпровожда до любов към неприятелите: “ако врагът ти е гладен, нагхрани го; ако е жаден напои го” (Rm 12,20).

(1) св. Августин гласи: “Две любови са основа два града: единият е земния, а другият небесният”.

“Граматиката” на универсалния морален закон

3. Като насочим поглед към настоящото световно положение, не можем да не усетим едно болезнено чувство от увеличаващите се многобразни социални и политически събития провокирани от злото: от социалния хаос и безредие до анархиията и войната, от несправедливостта до насилието над другите и тяхното унищожаване. За да се ориентира нашия път сред противоположните пориви между доброто и злото, човешкото семейство се нуждае, съкровенно да съхранява богатството на общото наследство от моралните ценности, получени в дар от Самия Бог. За това, към всички онези, които са решителни в борбата със злото и в стремежите да победят с доборото, св. Павел отправя поканата, да се стараят да запазят и подхранват благородните и незаинтересовани пориви, които са основа за благоразумие, щедрост и мир(Rm 12, 17-21).

В словото, по време на Генералната Асамблея на Обединените Нации преди вече 10 години, посветено на общия дълг и начинание за служба в полза на мира, употребих израза “граматика на увиверсалния морален закон”(2), за която Църквата споменава в своите многократни изказвания по този въпрос. Като вдъхновява ценности и общи принципи, този закон обединява хората помежду им, дори с тяхното различие в съответните и непроменящи се културни традиции: този закон е една взаимна размяна на идеи и морални норми и съдържа в себе си не друго освен развитие и напредък...Дори да се отричат неговите принципи, не е възможно той да бъде унищожен и изкоренен от човешкото сърце. Винаги се възражда в живота на хората и на цялото общество”.(3)

4. Тази обща граматика на моралния закон задължава една непрекъсната заангажираност и отговорност в зачитане и съхраняване на човешкия живот. В тази светлина ни е възможно да не бъдат осъдени злодеянията със социален и политически характер, които измъчват и накърняват света, най-вече провокират изригване на насилието. В този контекст, как е възможно да не се насочат мислите към драгоценния обичан Африкански континент, където конфликтите продължават да покусяват милиони жертви? Как е възможно да не споменем за създалото се опасно положение в Палестина - Родината на Исус, където не се успява да бъдат споени: истината и правдата с взаимното благоразумно разбирателство, разкъсвани от един конфликти, подхранвани и разширявани всеки ден от атентати и деяния на отмъщението? Какво може да се каже за трагичния развой на насилието на тероризма, който като че ли тласка света към едно бъдеще на страха и терзанието ? И как на края, да не установим с горчивина , че иракската драма продължава в атмосфера на неизвестност и несигурност за всички?

За да се постигне благото на мира, нужно е с будно съзнание да се подтвърди, че насилието е неприемливо от човека зло и че то никога не разрешава съществуващите пробреми. “Насилието е измама, защото е противно на истината на нашата вяра, на истината за човечеството. Насилието унищожава всичко онова, което то твърди, че защитава: достоинството, животът, свободата на човешките същества” (4) Междувременно неотклонен е дълга да се започне едно всеобщо възпитание на човешкото съзнание, което формира в доброто всички, и най-вече младите, за да разтворят хоризонтите на цялостния и солидарен хуманизъм, който Църквата сочи и пожелава на света. Върху тези основи е възможно да се роди обновения социален, икономически и политически живот,в който се зачита достоинството, свободата и основните човешки права.

(2) Слово по случай 50 год. от основаването на ООН /5 октомври 1995
(3) Катехизиз на Католическата Църква, 1958.

Благото на мира и общото благо

5. За да бъде изграден мира побеждавайки злото с добро, нужно е да се спрем с по-голямо внимание върху общото благо и върху неговите социални и политически отражения. Когато на всяко ниво се отглежда и подхранва общото благо, означава, че се гради мира. Възможно ли е отделната личност да се реализира напълно според съответния социален произход, т.е. от своето съществуване “със” и “за” другите? Общото благо засяга и се отнася до всеки един поотделно от световното човешко семейство. Общото благо включва всички конкретни форми на човешките връзки в: семейството, групите, асоциациите, градовете, райони, Държави, общности от народи и Нации. Всички, по някакъв начин са включени в дълга и делото за постигане на общото благо, в постоянството да бъде издирено доброто в полза на другите, като че ли се касае за издирване на лично благо. Тази отговорност се придава по особен начин на политическата власт на всяко ниво при нейното изпълнение, защото е длъжна да създава такива социални условия, които позволяват и подкрепят хората в пълното развитие на личността.

Общото човешко благо изисква зачитане на човека и неговите основни права, както и правата на нациите в техните универсални измерения. По този повод Вторият Ватикански Събор определя: “От междузависимостта, приобщаваща всеки нов ден народите от цял свят се ражда възможността, общото благо да бъде все по-универсално, прилагащо зачитане на правата и задълженията, засягащи човечеството. Всяка общност трябва да се съобразява с нуждите и полагаемите се законни стремежи на другите народи и да се стреми към общото благо на цялото човешко семейство” (7). Доброто на човечеството и на всички бъдещи поколения, изисква едно международно сътрудничество, в което Нациите трябва да отдадат своя принос (8).

Органиченото гледище относно човешката действителност преобразява общото благо в едно обикновенно и нецялостно социално-икономическо благоденствие, лишено от всякакъв вид, предаваща се във времето осъществена крайна цел. Общотоблаго съдържа в себе си именно това приемническо измерение, защото Бог е Този, Който е крайна цел на Неговите създания (9)

Християните знаят, че Исус е изцяло откровил пълното осъществяване на истинското общо човешко благо. Човешката история е насочена към Исус и в него е нейната кулминация: благодарение на Сина Божий и посредством Него и в перспектива пак на Него, всяка човешка действителност може да бъде съпроводена към истинско й осъществяване в Бога Отец.

(4) Йоан Павел ІІ – Проповед в Ирландия /29.09.1979/
(5) Втори Ватирански Събор – Конституция “Gaudium et spes” 26
(6) Йоан ХХІІІ енциклика“Mater et magristra” /1961/. 417
(7) Конституция “Gaudium et spes” 26
(8) Йоан ХХІІІ енциклика“Mater et magristra” /1961/. 421

Благодатта на мира и ползавнето на земните блага

6. Тъй като благото на мира, което е тясно свързано с развитието на всички народи, нужно е да се държи сметка за моралният принцип в ползването на земните блага. Вторият Ватикански Събор с право напомня, че “Бог е предопределил земята с всичко онова, което я съставлява, за ползване от хората и народите. Това ще рече, че благата на Творението трябва да бъдат разпределени според критериите на справедливостта, равноправието и братското милосърдие” (10)

Самата принадлежност към човешкото семейство придава на всеки индивид – световно гражданство, което включва притежанието на права и задължения, бидейки хората единени от общия произход и общата върховна съдба. Достатъчно е зачеване на нов живот и от същия този момент, детето получава права, внимание и грижи, които някой носи дълга да зачита и изпълнява. Световото гражданство изисква: присъда на расизма, защита на малцинствата, подкрепа на емигранти и бежанци, междунардна солидарност към нуждаещи се.
7. Благото на мира днсе разпознава новите блага, които се раждат от научните открития и технологическия прогрес. Въз основа на принципа за универсалното разпределение на земните блага, и тези нови биват предоставяни на разположение и в служба на първостепенните нужди на човека. Подходящи инициативи на международно ниво са в състояние да осигурят пълно прилагане и осъществяване на принципите за универсалното предназначение на благата, осигурявайки за всички индивиди и Нации – главните условия за съпричастие в развитието. Всичко това е възможно само ако препятствията и ограниченията, които ощетяват народите, биват премахнати напълно. (11)


Благото на мира би било по-плодотворно осигурено ако международната общност се наеме с този дълг с още по-голяма и всеобща отговорност, за постигане на така наречените обществени блага, а те са всички онези, с които се ползват гражданните без конкретен и личен избор. Това се случва в обсега на международно ниво, относно блага, като: системата на правосъдието, на отбраната, цялата градска, извънградска и железопътно-пътническа верига. В съвременния все повече глобаризиращ се свят гражданските блага, които приемат всеобщ характер са все по-многобройни и в следствие на това, самите обществени интереси се увеличават. Стига само да споменем: борбата с бедността, издирването на мира и сигурността, грижата за климатичните промени и контрола на разпростаняващите се болести. На тези интереси, Международната общност е длъжна да даде отговор и нови юридически споразумения, в служба на регулираното ползване на обществените публчни блага и вдъхновяващи се от интернационалните принципи за равенство и солидарност.

8. Принципът за универсалното предназначение на благата обхваща освен подходящо справяне с предизвикателствата на бедността, най-вече съобразяване с различните мизерни условия, в които живеят над един милиард човешки същества. В началото на Новото хилядолеие, Световната общност прие приоритетния дълг да преполови до 2015 год. броя на тези хора в мизерията. Църквата подкрепя и окуражава това задължение и отправя апел към верните в Христа да свидетелстват по конкретен начин и във всеки сектор, онази любов, която поставя на първа линия бедните.(12)

Драмата на бедността е все още тясно свързана с външния дълг на изостаналите държави. Въпреки значителните прогреси постигнати до сега, проблемът все още не е разрешен. Минаха 15 години от когато насочих общественото мнение върху въпроса, че външния дълг на бедните Държави “е пряко свързан с една поредица други проблеми, като външните инвестиции, правилната, и навременна намеса и дело на отговорните международни организации, цената на първичните суровини и пр.” (13)

В последно време, средствата в полза намаляването на дълговете са концентрирани главно върху нуждите на бедните, който процес подобрява качеството на икономическия напредък. Поради редицата фактори, икономическото развитие и напредък все още се окзават недостатъчни, най-вече в перспектива на устновените за хилядолетието обективи. Бедните Държави остават пленници на омагьосания кръг. Ниските доходи, бавния и ограчен разтеж, лошите инвестиции и неефикасното спестяване не подпомагат развитието и напредъка.

9. Както подтвърди Папа ПавелVIи както аз самият изтъкнах, единственото ефикасно средство, което би било в състояние да даде възможност на Държавите да се спраявт с драматичния проблем на болестта, е да бъдат осигурени за слаборазвитите страни необходимите рисурсии посредством външно финансиране на обществените и частни заеми с нисък поносим интерес в измеренията на регулирани според законността международни търговски отношения. (14) В следствие на това се усеща силната нужда от една морална и икономическа побилизация, ръководеща се от достигнатите споразумения в подкрепа на бедните Държави и в състояние да преразгледа тези договори, които от опит се оказват доста друдно изпълними за някои страни. В тази перспектива се окзава необходим нов устрем за обществени помощи и развитие, и въпреки трудностите, които могат да бъдат срещнати, трябва да бъдат открити нови форми за финансиране на развитие. (15) Някои държавни управления вече с усърдие и задълбочено проучават възможните механизми и средства, които дават надежда, че инициативи от този род биха могли да бъдат от голяма помощ и полза в споделяне и зачитане на принципа на солидарността. Небходимо е също да бъде контролирано разпределението и снабдяването с икономически рисурии, предназначени за развитието на бедните Държави, последвано от старателна и добра администрация, както от страна дарителите, така и от получателите. Църквата окуражава и предлага на тези усилия своята подкрепа. Стига само да споменем ценния принос отдаван посредством многобройните католически агенции за помощ и развитие.

10. В края на Големия 2000 Юбилей, в апостолическото насърчение – “Ново миленио инеунте” споменах за нуждата от едно обновление на милосърдието, което да продтвърди евангелския свят на надеждата . Всичко това изпъква с особена сила, когато се срещаме от близо с многото и деликатни проблеми,спъващи развитието на африканския Континент: стига само да изброим не малкото въоръжени конфликти, пан-епидемичните болести превърнали се в опасни поради мизерните условия на живот и политическата нестабилност, която е отражение на все повече разпространяващата се социална несигурност. Това са драматични реалности, които изискват коренно нов път и мисия за Африка: нужно е да се оживотворят новите формина солидарността, на двустранно и международно ниво, с един по-решителен принос от всички, в пълната увереност, че благото на африканските народи съставя едно от първостепенните условия за постигането на общото универално добро.

Нека африканските народи да поемат в ръцете си личната съдба и културно гражданско, социално и икономическо развитие! Нека Африка да престане да бъде само обект за подпомагане и се превъне в отговорен субект на продуктивно споделяне и размяна на блага! За да бъдат тези цели постгнати, нужна е една нова политика за новата култура в международното сътрудничество. Още веднаж желая да изтъкна, че при липса на осъществяване на дадените обещания за общественото подпомагане на развитието, проблемът все още е открит поради съществуващите международни дългове на африканските Държави и липсата на едно специално становище относно тях в интернационалните търговски връзки. Всичко това причинява сериозни пречки за изграждането на мира, които трябва да бъдат спешно разрешени и превъзможнати. Днес повече от всякога е наложителна конкретната, неотменна и решителна за световния мир, междузависимост между богатите и бедните Държави, за които “развитието или се превръща в общо за света благо, или претърпява процеса – връщане назад за всички белязани от последователния прогрес държави.

(9) Йоан Павел ІІ енциклика“Centesimus annus”, /1991/, 844
(10) Конституция“Gaudium et spes”, 69
(11) Йоан Павел ІІ енциклика“Centesimus annus”, 837
(12) Йоан Павел ІІ енциклика“Sollicitudo rei socialis” /1988/, 572
(13) Слово за Научната седмица на Папската академия на науките /27.10.1989/
(14) ПавелVIенциклика“Populorum progressio” /1967/ 56-61 Йоан Павел ІІ енцикликаSollicitudo rei socialis 33-34, 557-560
(15) Йоан Павел ІІ – Послание до Председателя на Папския съвет за правдата и мира, Осерваторе романо 10/07/2004 стр. 5

Универсалност на злото и християнската надежда

11. Пред толкова многото драми, които измъчват света, християните споделят със смирено доверие, че само Бог превръща в реална действителност за човека и народите, победата над злото и постигането на доброто. Със Своята смърт и възкресение, Исус ни е изкупил заплащайки скъпо (1Cor6,20;7,23), като постига спасението на всички. С неговата помощ е възможно за всички да победят , злото с доброто.

Като се базира на увереността, че злото няма да надвие, християнът храни непоклатимата надежда, която го подготвя в делото за изграждане на правдата и мира. Въпреки личните и социални прегрешения, които бележат живота и делото на човека, надеждата заражда обновения дълг за справедливост и мир и непоклатимото доверие във възможността да бъде изграден един по-добър свят.

Ако светът е присъстващ и “тайната на несправедвилостта” (2Ts2,7) реагира, не бива да бъде забравена истината, че изкупеният човек притежава достатъчни сили и енергия за съпротива. Човекът, създаден по образ и подобие на Бога - Исус, Който се е единил с всички тук на земята (18) е в състояние активно да сътрудничи за победата на доброто. Намесата на “Господния Дух изпълва вселената” (Sap. 1,7). Християните, най-вече верните миряни, “не скриват тази надежда във вътрешния мир на тяхната душа и с постоянство в обръщането и в борбата “срещу подтисниците властни в този свят на тъмата и срещу духа на злото”, (Ef 6,12) свидетелстват тази надежда посредством структурите на мирския живот”. (19)

12. Никой мъж и никоя жена с добра воля не могже да се откаже от дълга да се бори с добро за победата над злото. Това е една борба, която валидно се води само с оръжията на любовта. Когато доброто победи злото, царства любовта, а където царства любовта, царства мирът. Това е евангелското учение, за което насърчава Втория Ватиканска Събор: “Основният закон за осъвърщенстването на човека и следователно за преобразяването на света, е новията закон на милосърдието, на любовта.” (20)

Това е така и в социалния и политически сектор от живота на човешкото семейство. По този именно повод, Папа Лъв ХІІІ излага в своята енциклика “Рерум Новарум”, че всички онези, които имат дълга да допринасят за благото на мира чрез международни връзки, трябва да запалят в себе си и да предадат на другите, пламъка на “любовта, царица на всички добродетели”. (21) Нека християните да са убедени в тази истина; нека да докажат със своя живот, че любовта е единствената сила, която е в състояние да напътства в личното и социално осъвършенстване. Любовта е двигателната сила, която съпровожда историята към доброто, към мира.

Нека в тази година, посветена на Евхаристията, членовете на Христовата Църква да намерят във върховното Тайнство на любовта извор за всяко общение: общение с Исус Изкупителят и в Неговото Име, с всяко човешко същество. В добродетелта на Христовата смърт и възкресение, сакраментално присъстващ в евхаристичното служене, ние сме спасени от злото и преобразени, за да можем да вършим добро. В добродетелите на новия живот, с който Той ни е дари, ние можем да разпознаем ближните като братя и сестри, независимо от различията в езика, националния произход и култура. С една дума в добродетелта, че се храним с един и същия Хляб и че пием Виното от един и същ потир, можем да се чувстваме “Божие семейство” и заедно да отдадем специфичния и ефикасен принос за изграждането на новия свят, чиито основи са спаведливостта, свободата и мира.

(17) Йоан Павел ІІ енциклика“Sollicitudo rei socialis”, 532
(18) Втори Ватикански събор“Gaudium et spes”, 22
(19) Догматична Конституция “Lumen gentium”
(20) Конституция“Gaudium et spes”, 35
(21) Eнциклика“Rerum novarum”: Acta Leonis XIII /1892/ 143 Benedetto XV – “Pacem Dei”, 215.
Ватикана, 8 декември 2004

Превод: Красимира Кемалова









All the contents on this site are copyrighted ©.