Коледните символи - знаци за отдаденост към ближния

“Нека Рождество Христово бъде подходящ случай за отдаване на братята и най-вече на нуждаещите се.” Това Йоан Павел пожела в краткото слово, предшестващо молитвата Ангел Господен за последната неделя преди срещата на света с Младенеца Исус.

Папата обясни значението на коледната елха – традиционен символ за този велик празник, както бе определил и предишната неделя за Рождественските ясли, които са конкретни знаци и свидетелсво за вярата на човека в Бога – родил се и станал Човек, за ни спаси от силата на злото.

Вълнуващи бяха думите, които Йоан Павел ІІ отправи към група от 30 деца от Белсан, които ще прекарат коледните празници в Италия, като гости на монашески орден на о.кармелитани в района на Тренто: “Скъпи деца, вниманието и обичта, които получавате от толкова много приятели в Италия ще ви бъдат в помощ, за да превъзмогнете и оздравите раните от ужасните моменти в преживяното от вас в близкото минало”.

Това е първото им пътуване след трагичните събития, засегнали мястото, където трябва да се учат, превърнало се в място на ужас и смърт. От гласа на вече така много страдащия Папа се долови бащинската нежност на загрижения за съдбата на невинните по света – жертви на насилието и тероризма.

Както рождественските ясли са най-важния измежду символите на Коледната радост, допълни Светия Отец, така и украсената елха е древен обичай, който дава смисъл на живота, защото и през зимния сезон тя остава винаги свежа и зелена, което означава, че човешкият живот продължава и след физическа смърт.
Под коледната елха, каза още Йоан Павел ІІ, се поставят дарове и това ни въвежда в тълкуване на друг типичен за християнската вяра символ - “дървото на живота” или фигурата на Исус Христос – върховен дар от Бога за човечеството.

Това, което ни предвещава коледната елха, заключи Папата, е животът, който е винаги зелен и се превръща в скъпоценен дар. Не става дума за материалните неща и подаръци, а за нас самите в приятелството и искрените чувства, в братската подкрепа на по-слабите и по-бедни от нас, в прошката, в споделеното време и предразположеността да изслушаме опечалените, огорчени и открудени, болните и самотните.