Алтернатива на евтаназията

Отново гласът на Папата се издигна в защита на човешкото досотйнство и призова за медицина в служба на човека. Това стана днес в аулата Павел VІ, където Папата се обърна към 650 участници в международният симпозиум за “Палиативното лечение”, организиран от Папския съвет за пастирска здравна дейност.

Страданието в болестта, дълбоката старост, състоянието на безсъзнателност и предсмъртните месеци и дни не намаляват неприкосновенността на човешкото достоинство, дадено на всеки сътворен по образ и подобие на Бога” – определи Папата.


Медицината е в служба на живота и това е така дори в най-тежките случаи, когатоединствената цел ечовешкото страдание да бъде сведено до минумум.Евтаназията е една от най- сериозните драми за човешката етика, подчерта Папата, защото се мъчи да наложи правото на някого да взима решения, незавасимо животът да продължи или да бъде прекратен без да достигне своя естествен край. При силното човешко страдание в болестта – каза Папата – винаги съществува директна връзка и съотношение между страдащия и този, който му помага да претърпи това страдание.

Папата цитира съборният документGaudium et Spes: “С Исус и в Неговото Име, болката и смъртта приемат ново отражение". Тази именно евангелска истина – определи Йоан Павел ІІ – намалява силата на страданието и страха от земната кончина. Християнската обич към ближния е ясно очертана в Христовата Притча за Добрия Самарянин, който в човешкия живот се явява под различни образи: близки и роднини, доброволци, лекари и медицински персонал.

Негово Светейшество изтъкна също, че истинската солидарност съчувствие се изразява в неотклонния стремеж да бъде болния излекуван. В случаи на финалния етап от болестта, която се оказва неизлечима, християнската етика приема възможността да се намали упоритата терапия. Евентуалните решения да не се продължава един или друг вид лекуване биха били коректни от етическа гледна точка, само ако е доказано, че прилаганите до тогава единствено възможни терапии са неефикасни, зави Папата.

Той цитира член 65-ти от енцикликатаEvangelii Nunziandi, за да спомене така нареченото палиативно” лечение, на което е посветен и текущия Международен Конгрес. Палиативното лечение – каза Йоан Павел ІІ – цели да намали човешкото страдание в последния стадий от болестта преди естествената кончина и да придружи умиращия болен с всички необходими грижи, внимание и любов”.

Папското слово завърши с поредно подтвърждение за неотклонната настояща и бъдеща мисия на Църквата - да остане в подкрепа на живота и да вести сред страдащите спасителното Благовестие “в чиято светлина и в името на Светото Разпятие Христово всяко страдание и болка намират удоволетворител отговор и смисъл.