Мечтата на Папата за обединена Европа

Може би Христос или Светият Дух са предопределили този папа поляк и славянин, именно сега да прояви духовното единство на християнска Европа? Това са думи на ЙПІІ произнесени на 3 юни 1979 г. в Гниезно, неговата родина. по време на първота му апостолическо пътуване в Полша, станало историческо, една година след избирането му на Светипетровия престол.

Това е времето на студената война. Европа е разделена на два блока и именно Полша бе една от брънките на желязната завеса разделила Стария континент. Но ЙПІІ мисли за една друга Европа. Още от началото на своя понтификат поддържа необходимостта да се изгради един “общ дом” на европейските народи. От Атлантическия океан до Урал. Говори за “обединение”, а не за “разширяване”. И когато Берлинската стена рухна, заедно със съветската империя, Папата поляк предупреждава още веднъж от Гниезно, че без християнската вяра Европа няма да има душа.

В първото десетилетие от понтификата на Карол Войтила Изтока и Запада изглеждат противоположни термини. И въпреки това ЙПІІ подчертава, че Европа трябва да се завърне към себе си и започне да “диша с двата си бели дроба”. В този контекст обявява за съпокровители на Европа светите братя Кирил и Методий, евангелизатори на славянските народи. На двамата братя, носители на християнството в Източна Европа посвещава през 1985 г. енцикликата Славорум Апостоли. Заедно с мисълта за обединена Европа, Папата върви уверено по трудния път на екуменизма. Прави го с жестове, оставящи ярки следи: две години след 1989 г. свиква във Ватикана специална асамблея на Епископския синод за Европа на тема: “Заедно свидетели на Христос, който ни освободи”, като на нея кани с правото на изказване и представители на православните църкви.

Строител на мостове и рушител на стени, Папата славянин непрестанно сочи полярната звезда, която Европа трябва да следва: общите “християнски корени”. Те не могат да бъдат прерязани, защото без тях Европа ще загуби своята идентичност.

Паметен остава апелът, който през 1982 г. ЙПІІ отправи от Сантяго де Компостела към цяла Европа: “Преоткрий самата себе си. Бъди самата себе си. Оживи твоите корени”. Насърчение, което Папата повтаря и при други случаи. Подчертава усилията на Църквата да изгради в Европа един “континент достоен за човека”; насърчава културата на солидарността, за да се даде живот на универсалните ценности на човешкото съжителство. Тогава нова Европа ще бъде “една симфония от нации”, а не крепост затворена в себе си.

Процесът на интеграция, предупреди Папата преди подсписването на Трактата за евроконституцията , “не може да се отнася единствено до географските и икономическите аспекти, а трябва да се преведе в едно обновена съгласуваност на ценности, изразявани в правата и в обществения живот”.

Християнските корени на Европа са лайф мотивът в словата и посланията, които Папата с нарстваща честота посвети на Европа, именно когато в Брюксел се редактираше европейската конституция. Християнството, отбеляза ясно Папата , изпълва историята, изкуството и културата на Европа.

През юни 2003 г. по време на неделната молитвата Ангел Господен осем пъти тойпосвети специалнислована темата. Публикувано бе и пост-синодалното насърчениеЦърквата в Европа. Документ, който "индивидуализира проблемите и възможностите на новия сезон на Стария континент, сред светските подтици и преоткритата свобода. Днес Църквата – пише Папата – чувства с обновена отговорност необходимостта да помогне на Европа да изгради самата себе си, оживявайки своите християнски корени".

Корените от които си роден не могат да се прережат,каза с огорчение ЙПІІ, когато в конституцията не бе цитирано общото християнско наследство на Европа. Но признато или не вофициалните документи, припомни Папата на председателя на Европейската комисия Романо Проди,товае факт, който не може да бъде отречен и който никой историк не може да забрави”.