Християнските радиа в Европа

За тях разказва Ива Михайлова, представила България на Европейската конференция в Рим:
Този път младежката рубрика ще смени малко своя формат и водещата Ива ще седне на стола на своите гости. Това се случва, защото миналата седмица в Рим се проведе Десетата конференция на християнските радиа в Европа. В нея участваха представители на 16 европейски страни, между които и България, представена от Ива Михайлова, като наблюдател.
Здравей Ива!Какво представлява организацията СЕРК?
Това е организация, която обединява голяма част от християнските радиа в Европа. Тя е създадена в Брюксел през 1994 г. и в момента в нея членуват повече от 650 радиа. Тези радиа биват и комерсиални и обществени като повечето от тях са и национални, т.е. могат да се слушат в цялата страна. Всъщност в тази организация членуват 15 европейски страни не само от Европейския съюз, но и държави като Румъния и Русия.
Тези радиа имат програми с християнска насоченост. Какви са техните цели?
Първо да разпространяват Божието слово и мнението на Църквата по въпросите, които вълнуват хората. После да защитават човешките права и особено свободата на словото, както и да защитават демокрацията. Също така християнските радиа усилено сътрудничат с Европейския съюз и Съвета на Европа както и с Папския съвет за обществена комуникация.
Какво представляват програмите на християнските радиа?
Те предават новини, репортажи и коментари, но също и свидетелства, дебати, поучения. Религиозни и музикални програми. Много важен за християнските радиа е и контактът със слушателите. Те отделят и специално внимание на малцинствата.
Кой беше най-вълнуващият момент от конгреса на СЕРК?

Определено това беше срещата с Папата, която беше специално за журналистите от христианските радиа. Всички знаем, че здравословното състояние на Светия Отец не е никак добро, но той полага огромни усилия, за да продължава да служи на Църквата. Неговите думи и неговото присъствие за християнските журналисти бяха знак на кураж и нов ентусиазъм, с който да продължат трудната си работа. Голямо впечатление направиха неговите думи : “Вашите гласове свидетелстват за Христа, спасение на света и продължавайте да известявате неговото Евангелие.
Ще се моля Божията помощ винаги да ви съпровожда във Вашата работа.”
С какви мисли и чувства си тръгваш от конгреса?
С повече надежда и кураж, защото такива събирания показват, че има много хора, които споделят общи мечти и идеали. Наистина нашата българска действителност е много трудна и се искат много сили и ентусиазъм, за да се работи, за да има католически медии в България. Но за Бог няма невъзможни неща, така че, ако един ден той реши, това ще стане. Впечатление ми направи историята на руското християнско обществено радио, което освен това се казваше Радио София. Те започват още през 1990 г. като едночасово предаване в държавната руска телевизия. Радиото е предимно православно, но има едночасово ежедневно предаване, водено от католици. Негов директор е един православен свещеник о. Иван Свиридов. В началото не им е било никак лесно и повечето хора в Москва са посрещнали на нож това радио, но те не са се отказали и сега нещата са се поуспокоили. Наистина е много хубаво, че именно в Русия съществува такова екуменическо радио. Доколкото разбрах и в Румъния има екуменическо радио.
На този конгрес са говорили много известни имена от света на масовите комуникации. Какви тененции се очертават за католическите медии?
Вече на всички е ясно, че живеем в епохата на медиите, животът не е възможен без телевизия, печат, радио, интернет. Не може да отричаме безспорното влияние на тези средства за масова информация върху всички нас. Въпросът е да ги използваме като средство, а не те или по-точно техните собственици да използват нас за своите цели. Един конкретен български пример в момента е предаването Биг бродър или Големият брат, което за съжаление дойде и в България. По мои лични наблюдения доста католици са ентусиазирани от него, а това предаване е чиста манипулация с цел събиране на пари за продуцентите. За съжаление в България е формирано едно отрицателно отношение към журналистите, за което до голяма степен са виновни самите журналисти. Но хората трябва да разберат, че има и различна журналистика, която търси не сензацията, а истината и защитава човешките и християнски ценности Такава медия е Радио Ватикана например.- От нас зависи кое избираме, защото медиите съществуват благодарение на публиката си, ако на дадено предаване вече никой не му обръща внимание то ще загине.