Папата: Богатството е илюзия, смъртта не може да се откупи

Суетата на материалното богатство бе темата на катехистичното размишление на Йоан Павел ІІ на седмичната генерална аудиенция. Тя се проведе на площад "Свети Петър" вприсъствието на 15 000 поклонници от цял свят. Светият Отец продължи тълкуванието на серията библейски псалми, като се позова на 48-ми пслам. Истинското богатство - посочи той - се придобива само пред очите на Бога.

“Гледайте се и пазете от користолюбие, защото животът на човека не състои в това за преумножава имотите си”- това е заветът, Който Исус оставя за света – каза Папата тълкувайки катехистичната тема за човешката суета в богатството.

Той цитира евангелист Лука, според когото "ламтежът за преумножаване на имотите не дават смисъл на земното ни съшествуване, не животвори и не спасявя. С парите човекът не може да изкупи брата си и не може да даде откуп на Бога за него. Ако това предупреждение или Божия заръка – каза Папата – не се вземе предвид в деяния и стремежи, то резултатът е трагичен, защото суетата на богатството премахва красотата на човешката природа и извежда до принизяване на духа: “Човек не ще пребъде, а ще се уподоби на животните, които загиват”.

"Никога голямото богатство не дава приемущество, заслуга и победа. По-добре е да си беден, но единен с Бога ". “Както сме излезли необлечени от майчината утроба, така отново необлечени ще си отидем от тоя свят и от умората да трупаме земни богатства, няма да има полза, защото нищо няма да можем да отнесем с нас”.

Когато Исус ни дава завета да се предпазваме от користолюбието и да не живеем с единствената цел да преумножаваме нашите материални блага – каза още Светият Отец – с това напомня на човешкия род притчата за онзи богат и невеж човек, който замаян от своето неизмеримо богатство не си дава сметка какво го очаква след земната кончина, след смъртта.

Негово Светейшество поясни, че псалм 48 е разделен на две части. В първата е представена човешката заблуда и суета, която изцяло е завладяла сърцето. Този човек е убеден, че е всемогъщ и способен да закупи с парите си и смъртта, подкупвайки я по същия начин по който е успял да надвие другите, за да има той почести и слава, успехи в социалния и политическия живот, удобство, разточителство и всякакъв вид удоволствия и забавление.

Във вторатапсалмопевецът ни разкрива, че този безумник, живял до тогава с илюзии стига до последния час пред смъртта си, /така както всички останали, бедни или богати, мощни или властни , зависими или незнайни/ и едва тогава богатия напускащ земята разбира, че грам от това натрупано злато не може да вземе със себе си, защото то ще си остане в гроба и няма повече да е негово притежание.

Това е – обобщи Йоан Павел ІІ – горчивата действителност за един човек, прекарал живота си в заблуда и не вкусил от сладостта на единението с Бога. Каква полза за човека ако придобие цял свят, а повреди душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си? Това са въпросите, които Исус поставя пред милеещите за Неговото вечно Царство – приключи Папата –и именно на тях съвременният свят е длъжен да отговори”.