Ново апостолическо писмо за Евхаристията

Носи името "Mane nobiscum Domine" (Остани с нас Господи)и снего Йоан Павел ІІ предлага на цялата Църква да изживве по особен начин годината посветена на Евхаристията. "Това не означава организацията на изключителни събития - обяснява Папата - а по-скоро всички инициативи да бъдет белязани с дълбока духовност".

Година посветена на Евхаристията, от октомври 2004-та до октомври 2005-та, е важен етап в духовния маршрут на Църквата, начертан от Папа Йоан Павел ІІ в подготовката на Големия 2000 християнски юбилей.

"Остани с нас Господи" са думите на двамата христови ученици отиващи към Емаус вденя на Възкресението с които започва апостолическото писмо. Неговата структура следва концептуално и прогерисвно известния библейски епизод в който първоначалния мрак нахлуващ в сърцата на апостолите е разкъсан от светлината на Христос, а неговия жест с "разчупването на хляба" ги превръща във вестители на Неговото Възкресение.

Обяснявайки тайнството на Евхаристията Папата полага своето размишление в два плана: човешкия и историческия. "Третото християнско хилядолетие започна с поредица от факти свързани с "жестоката последователност на предшестващи събития и често с най--лошите от тях" - пише Папата. Все пак човешката история бива осветлена от присъствието на Христос. "Евхаристията - допълва Йоан Павел ІІ - е тайнство на светлината понеже въпреки невидимия Христос, хостията въвежда вярващия в дълбочината на божестевния живот".

Оттук и първият призив на Папата към християнските общности за "сверка"и спазване на нормите: литургията, както в епизода с учениците към Емаус, трябва да бъде приготвяна и отслужвана по такъв начин, че Божието слово да докосне и осветли живота на човека". "Евхаристията - пояснява Папата - е проява на църковното общение на всички нива вцърковната йерархия".

Евхаристията означава и "отдаване на благодарност"- продължава Светия Отец. Издъхвайки на кръста Исус казва "да" на своя Отец , но също "да" и благодарност на цялото човечество". "Нека в тази евхаристична година християните свидетелстват Божието присъствие в света. Не се страхуваме да говорим за Бог и показваме с високо вдигнати чела знаците на вярата. Културата на Евхариситята насърчава културата на диалога пише Папата и греши онзи, който смята че отношението към вярата може да навреди на справедливата автономност на Държавата и гражданските инститтуции или да подтикне към нетолератност. Ако в историята са били допуснати грешки от страна на вярващите, както признах по повод 2000 Юбилей - продължава Йоан Павел ІІ - това трябва да бъде приписано на непоследователността на християните , а не на корените на християнството. Който се научи да благодари както разптнатия Исус ще може да бъде мъченик, но никога мъчител ".

В апостолическото писмо Папата се обръща към света " в който много често липсват мира и солидарността". Тези дарове се раждат от Евхаристията, която свързва всички народи по земята. "Християнина участващ в Евхарисията - пише Папата - принадлежи към нея и става носител на общението, мира и солидарността във всички житейски обстоятелства. Тъжната картина на съвременния свят в началото на новото хилядолетие, белязан от скиптъра на тероризма и трагедията на войната, повече от всякога призовава християните да живеят Евхаристията като голямо училище на мира, където мъже и жени усвояват различни нива на отговорност в социалния, културния и политическия живот и се превръщат в тъкачи на диалога и общението".

Папското писмо завършва с апел към енорийските и епархийните общности: "Защо не превърнем Годината на Евхаристията в период на братско милосърдие. Мисля за драмата на глада от който страдат стотици милони човешки същества; за болестите в развиващите се страни; за самотата на възрастните, инвалидите; за безработните и емигрантите. Не можем да се заблуждаваме: по братската любов ще бъдем разпознати като истински христови ученици. Тава е критерият, за да бъдем истински христови апостоли. Това е критерия по който ще бъде доказана автентичността на нашите евхаристични чествания".