Последният император на Австро-Унгария Карл І- един от петимата нови Блажени на Католическата църква

Католическата църква има още петима блажени: Карл І - последният австро-унгарски император; германската мистичка Ана Емерих, вдъхновила филма на Мел Гибсън “Страданията Христови”; италинаската монахиня Мария Де Анджелис и френския свещеник Жозеф Касан. Така броят на издигнатите от Папа Йоан Павел ІІ блажени към небесните олтари достига 1338 в неговия 26 годишен понтификат.
На церемонията, ръководена на площад “Свети Петър” от Папа Йоан Павел ІІ, присъстваха представители на кралските семейства на Лихтенщайн, Белгия, Люксембург и Италия, както и много държавни и правителствени представители. Между тях президентът на Косово Ибрахим Ругова; председателите на парламентите на Австрия и Унгария, както и заместник- външния ни министър Гергана Грънчарова.
Несъмнено фигурата на Карл І предизвиква най-голям интерес. Освен с принципите и обноските в духа на императорското сеемйство, като наследник на император Франц Йосиф, той е възпитан в дълбоко християнски дух. По време на Първата Световна война е единствения държавен глава, който търси прекратяване на конфликта и подкрепя Папа Бенедикт ХV в търсене на мира. Във вътрешната си политика се опитва да приложи принципите от социалната доктрина на Католическата църква , дълбоко привързан към енцикликата на Папа Лъв ХІІІ “Рерум новарум”. Карл І е и първият държавен глава в Европа и в света, създал министерство за социалната и здравната помощ, въвел редица реформи в обществения живот. По време на десетгодишния си брак с баронеса Дзита Борбонска от Парма имат осем деца, а преди да напусне този свят и казва: “безкрайно те обичам”.
Австроунгарският император Карл се ражда на 17 август 1887 г. в Персенбург край Виена. Син е на херцог Отто и херцогиня Мария Джузепа, която е дъщеря на Саксонския крал. През 1911 г. се оженва за принцеса Дзита Борбонска от Парма и има осем деца. Бракът им е бил много щастлив и единен. Той е учил във Виена и Пражкия университет, а след това поема военната кариера какъвто е бил обичаят по онова време за членовете на австрийското императорско семейство. Бил е офицер в различни райони на монархията – в Галиция, на румънския фронт, а по-късно като главнокомандващ войската в Баден-Баден.

На 21 ноември 1916 г., 29 годишен, става император на Австрия и е коронясан крал на Унгария през декември същата година. Карл е единственият държавен глава по време на Първата световна война, който полага усилия за установяването на мира. През 1918 г. австро-унгарската империя се разпада, шест месеца по-късно през 1919 г. тръгва изгнаник за Швейцария. По искане на Папа Бенедикт ХV прави безуспешни усилия за възстановяването на Унгария, след което е изгнаник на остров Мадейра, където умира през 1922 г. на 1 април, 35-годишен.
Но коя е отличителната черта на неговата духовност? На съпругата си, която свидетелства на процеса за беатификация, той сам казва че целта на неговия живот е да върши волята на Бога и то по възможно най-добрия начин. Изразът Fiat voluntas tua Да бъде волята Ти е бил лайтмотивът на неговия живот. Бе разбрал също, че идеалът на един владетел е да обича и да страда дори отдавайки живота си за народа, който Бог му е поверил. Бил е много взискателен към себе си, дълбоко е почитал Божията Майка. Всяко важно събитие в неговия живот става в ден посветен на Света Богородица. Бил е също така силно набожен към Пресветото Сърце Исусово и е вземал причастието всеки ден, отделял е време, за да го обожава.

За неговата близост към бедните ето какво казва неговият племенник, принц Лоренцо Хабсбургски: "Бе силно повлиян от енцикликата на Папа Лъв ХІІІRerum Novarum. Бе първият държавен глава в Европа и в света, който учреди министерство за социална помощ и за здравеопазването, направи аграрна реформа, въведе контрола на цените, за да защити работниците, въведе също така почетни длъжности за богатите, които искаха да работят в помощ на императора, повдигна заплатите на бедните и въведе пенсиите, създаде кухни за народа, предприе много инициативи против корупцията и злоупотребите по време на войната, създаде фонд за разпределение на храна, помогна на почти пет милиона бедни. Бе много взискателен към себе си и към членовете на семейството, допълни принцът. Изпрати на фронта и своя брат. Той заедно със семейството си се хранеше с военната дажба както всички други. Като главнокомандващ стоеше винаги близо до своите войници. Той бе единственият император или цар, който на фронта бе стоял на първа линия и заради това бе много обичан от всички".

"Всички мирни опити на император Карл, продължи принц Лоренцо Хабсбургски, бяха безуспешни. Трябваше да понесе клевети, защото мнозина го осъждаха че е малодушен, че е предател по отношение на германските съюзници, защото искаше мира. След това империята се разпадна, последва изгнанието, по време на което по искане на Папа Бенедикт ХVнаправи опити за възстановяване, завършили без успех поради предателството на регента Орти. Когато пристига след това на остров Мадейра, практически не притежава нищо. Всичко това той приема като един дар от Бога, вярвал е винаги в Божието провидение. Когато императрица Дзита отива на аудиенция при папа Пий Х преди годежа, той й казва: “Карл е най-добрата награда за своите народи и за тяхната вярност към Католическата църква и към Папата. И още: Карл ще бъде император".
"Императрица Дзита ми разказваше, каза още принц Лоренцо, че Карл е бил един обикновен човек, изпълнен с радост, чувство за хумор, внимателен към другите, деликатен. Бил е човек, който е знаел добре какво иска: имал е силен и същевременно мек характер. Поставял е винаги на практика това, в което е вярвал.Мисля, че неговото послание е на оптимизъм, на една Европа от свободни народи, каза завършвайки принц Лоренцо. Накрая става винаги това, което Бог желае. Дори в трудните моменти доверието в Провидението води до един положителен резултат. Дядо ми е едно потвърждение на това: живя в много трудно време, даде живота си за своите народи, страда много... Всичко това бе полезно и се превърна в победа, защото сега тези народи са много единни, живеят в мир и това е точно това, което дядо ми желаеше. Мисля, че той е пример за християнин, заемащ обществен пост. Той е знак за Църквата и свидетелства, че дори в трудни ситуации или като държавен глава може да се стане Блажен".