БЕЛОЗЕМФЕСТ - 2004

За новостите и предизвикателствата на това пето издание на младежкия фестивал говори неговия основател и ръководител о. Кжищоф Кужок, енорист на софийския храм "Св.Йосиф":“Тазгодишното издание на фестивала има за цел да подготви младежите в България за участие на Световната младежка среща с Папата в Кьолн през 2005 г., чиято тема е цитат от Евангелието на Лука в което тримата мъдреци казват “Дойдохме да му се поклоним”. Катедралата в Кьолн е посветена на тримата мъдреци и ние просто като подготовка каним младежите: Елате да му се поклоним! Значи елате да се подготвим”.

Освен музикалната програма и участниците, както всяка година фестивалът се посещава от международни гости и кои ще бъдат тази година те?
“Тази година във фестивала участват от Италия Аурелио Питино с неговата група, която пее музика госпъл; Марко Бонини, който ни е познат като аниматор на музиката и също член на обществото на Божиите музиканти, както и една група от Сиция. От Полша една младежка група от моята родна енория. Нашите гости имат специална цел: те не идват само да се покажат, а най-вече да заразят нашите младежи с християнската музика. Не случайно те ще водят т.н. уъркшопи, т.е.музикално училище, в което ще ни учат как се създават песните, как се пише текста, как се създава музика, как се съчетава това с изпълнението и как се прави анимация”.
С какво ще се различава това V-то поредно издание на фестивала от предишните издания?
“Този пети фестивал има тясна връзка с предишния с това, че няма да има вече място за театрални изпълнения, а акценът е поставен само на музиката. Второ, променяме малко програмата, т.е. няма да започва много рано, защото физически трудно можем да преживеем до късно да се забавляваме и много рано да ставаме. Затова решихме тази година програмата да се базира върху тези уоркшопи или музикални училища, които да подготвят младежите най-после да се опитат да направят нещо сами, да създадат някакви групи, някакви школи, които да пеят в енориите съвременна християнска музика. Както винаги ще има литургия с която започваме деня и която ще насочва младежите към Кьолн. След това ще има среща по групи с дискусии. Младежите много се радват на тези срещи, защото тогава се опознават и могат да разменят опит и преживявания. Следобед ще има тези музикални училища, а вечерта концерти на групите, подготвили програма съответстваща на темите”.
Отец Кжищоф, ако обобщим всички издания на фестивала, доколко той оправдава първоначалната цел и първоначалните очаквания?
“Първоначалната цел беше в две посоки. Едната бе да дадем една обща християнска култура на младежите. Другата, фестивала да бъде и място за създаване на музика, която се нарича християнска, носи християнски текстове, създавани и писани от българи в съвременните тонове на музика рок, реге, диско или нещо подобно. В първата посока мисля, че успяхме, но във втората напълно фалирахме. Защото вече четири години се опитваме да заразим младежите да се опитат да започнат от нищо, с една китара, с някакъв орган да направят някакъв опит да създадат музика сами с текста и нотите, но много трудно става. Единствен който може би отговори на това изискване, освен “Евангелион”, е миналогодишиния победител групата Сан Дамяно от Белозем, Те спечелиха фестивала само за това, защото направиха сами текстовете и музиката, въпреки че все още нямаше типичнота музикално послание и текст както на Роберто Биньони, Аурелио Питини и Марко Бонини и особено дон Мимо Йерволино. Това липсва. Миналата година с моя диск Дидахе аз се опитах да покажа на младежите, че може да се започне от нищо. Мисля че този 5-ти фестивал ще ни донесе един своебразен изпит на съвестта. Ще видим след фестивала дали пак сме фалирали или има напредък”.
Според вас какво е необходимо, освен вашите усилия и направеното досега, този фестивал да изпълни наистина своите функции?
“Необходимо е да се разбере най-после, че този фестивал не е капуцински, въпреки че организиран от капуцините, а че това е наш български фестивал на Църквата. Даже ако не разбираме че е на цялата Църква в България, то поне на епархията. Защото ние при всеки случай информираме и каним също и местното духовенство да вземе участие в него”.
Т.е. един фестивал повече национален и общобългарски общохристиянски, отколкото международен...
“Да, ние му дадохме международно значение, за да може по някакъв начин да излезем извън границите на капуцинската или епархийската инициатива, затова го нарекохме международен. Но ние не се радваме, че в него участват все повече чужденци. Напротив, бихме се радвали ако имаме все повече български младежи и български групи, даже и да не са католически, но да са привързани към християнското послание. Този фестивал отговаря напълно на международно си име , но български той още не е”.