Лурд: Изцеления и признаването на чудеса

От 1858 г. до днес Католическата Църква е признала за чудеса 66 изцеления. Първото датира още от времето, когато Света Богородица се явява на Бернадет, а последното е от 1987 г. и е признато като чудотворно от епископа на Ангулем, Франция през февруари 1999 г. Във всички тези 66 случая, от датата на изцелението до тази на признаването от страна на Църквата като чудотворно събитие, изминават не по-малко от 5 години, а в по-голямата част от случаите повече от десет. Излекуваните болни са на възраст от 15 до 45 години, два от случаите са на две деца на 2 и 3 години, най-възрастният е мъж на 64 г. По-големият брой на изцелените е от Франция (54), следвана от Италия (5), Белгия (3), Алжир, Германия, Австрия и Швейцария по един. Тези “признати” случаи, са една минимална част от хилядите чудеса, физически и духовни, които днес се случват в Лурд.
През 1859 г. проф.Верге от медицинският факултет в Монпелие е натоварен да контролира случаите на изцеления. Седем случая, обявени за “необясними”, са доказателство за признаването на явленията през 1862 г. от страна на компетентния епископ, монс.Лоранс. През 1905 г. Папа Пий Х разпорежда да бъдат разгледани от редовен процес по-фрапиращите изцеления и с тази цел е учредено Бюро за медицински констатации. Лекарят от Бюрото приема декларациите и организира при позитивен случай консултация, в която могат да участват всички лекари присъстващи в Лурд в този ден, независимо от техните религиозни убеждения. В случай на благоприятно мнение, досието отива в Международния медицински комитет на Лурд, основан през 1947 г. Комитетът е председателстван от епископа на Тарб и Лурд и от един от неговите членове. Комитетът обсъжда дадения случай и в светлината на световната медицинска литература за подобни случаи, и може да консултира външни лекари. Обикновено, излекуваната личност не взема участие.
Комитетът се събира един път годишно, през есента. След проучването на всички налични сведения, обявява дали изцелението е обяснимо или не от науката. Гласуването, за да бъде считано за валидно, е необходимо две трети мнозинство от гласовете. Медицинската оценка се предава на епископа от диоцеза, където живее изцелената личност. На базата на други елементи, сред които е предвидено установяването на местен медицински комитет, епископът решава да признае или не “чудотворния” характер на изцелението, поради това, че изцелението не е считано като един личен въпрос, а като един дар за Църквата (чрез застъпничеството на Дева Мария от Лурд).