Мъжът и жената в Църквата и обществото

Така е озаглавен новият документ на Конгрегацията за доктрината на Католическата църква, чиято основна цел еда отговори на някоинаучни тенденции, "които не винаги съвпадат с автентичната цел на отношенията между мъжа и жената". Той е с обем 37 страници и е разделен на 15 параграфа, восещ подписа на префекта на Конгрегацията, кардинал Ратцингер. Документът предлага разсъждения на базата на библейската антропология, водещи до разбирането за "сътрудничеството между мъжа и жената в Църквата и в обществото, признавайки тяхното различие". Това е третият пореден документ на Църквата, засягащ пряко въпроса за жената следMulieris Dignitatemпрез 1988 и Писмото на Папа Йоан Павел ІІ до жените пред 95-та г. За новите моменти в отношението към жената говори секретаря на Конгергацията монс. Анджело Амато:

"Новото идва от отговора на две ясно определени тенденции в съвременната култура. Първата подчертава условията на подчинение на жената, която за да бъде самата себе си би трябвало да се наложи като антагонист на мъжа. Поставя се едно съперничество между половете, поради което идентичността и ролята на единия е в ущърб на другия. За да се избегне това противоречие, едно второ течение клони към заличаване на различията между двата пола. Телесното различие, полът, е минимизиран и считан като обикновен ефект от социални и културни условия. От тук се ражда контестацията на природния характер на семейството, съставено от баща и майка, приравняването на хомосексуалността към хетеросексуалността, предложението за една полиморфна сексуалност. Тази перспектива, продължава монс.Амато, се ражда от предположението, че човешката природа няма в себе си характеристиките, които я определят по абсолютен начин като мъж или като жена, поради което всяка личност, свободна от всяко биологично предопределение, би могла да се моделира по свой вкус. Пред лицето на тези погрешни концепции Църквата излага някои съществени аспекти от християнската антропология, базиращи се на откровението на Светото писание.
Библейският текст, посочи монс.Амато, предлага три важни указания. Мъжът е личност, на която жената е равна и те са във взаимна връзка. На второ място, човешкото тяло, белязано от знака на мъжествеността и на женствеността, е призвано да съществува в единенинето и взаимното дарение. Затова бракът е първото и основно измерение на това призвание. На трето място, въпреки че са затъмнени от греха, тези първоначални предопределения на Създателя не могат никога да бъдат анулирани. Освен това библейската антропология препоръчва да бъдат разглеждани без противоречия проблемите, които на обществено или лично ниво въвличат различието на пола. В Стария завет например, допълни секретарят на Конгрегацията за доктрина на вярата, е очертана една спасителна история с мъжкото и женското участие, посредством метафорите съпруг-съпруга и съюза. Става въпрос за един речник, който насочва читателя както към мъжката фигура на страдащия Раб, така и към женската фигура. В Новия завет тези очертания намират своето изпълнение от една страна в Мария, избраната дъщеря на Сион, обобщаваща условието на Израел-Съпруга в очакване на деня на спасенинето; от друга страна в Исус, който обобщава в своята личност любовта на Бог към неговия народ, както любовта на един съпруг към неговата съпруга. Свети Павел развива този брачен смисъл на изкуплението разбирайки християнския живот като една брачна тайна между Христос и Църквата, негова съпруга. Включени в тази благодатна тайна, съпрузите християни, независимо греха и неговите последствия, могат да живеят своя съюз в любов и взаимна вярност. Последствието е, че мъжът и жената не чувстват повече тяхното различие в термините на съперничество и противоречие, а в термините на хармония и сътрудничество".
Монсеньор Амато посочва, че жената, за разлика от мъжа, има своя собствена харизма, наречена “способноста на другия”. Става въпрос за една интуиция, свързана с нейната физическа способност да дава живот, която я ориентира към растежа и закрилата на другия. Това е “геният на жената”, който й позволява да придобива по-скоро зрелостта, чувството на отговорност, конкретния респект, устойчивост в противоречията. Това наследство подтиква жените да присъстват активно в семейството и в обществото, предлагайки нови решения на икономическите и социални проблеми. Ето защо, обществото би трябвало да оцени труда на жената в семейството и във възпитанието на децата, признавайки неговото място на социално и икономическо ниво.
Завършвайки монс.Амато посочи, че в Църквата ролята на жената е повече от всякога централна и плодотворна. Като съпруга на Христос, тя винаги е виждала в Мария своята майка и своя модел. От нея се учи да посреща във вярата словото Божие и задълбочено да познава връзката с Исус и неговата милосърдна любов. Характерно за жената е да живее приемането, смирението, верността, възхвалата и очакването с естественост и по такъв начин тя има в Църквата важно значение, защото е свидетел и модел за всички християни как Съпругата трябва да отговаря на любовта на своя Съпруг. В заключение монс.Амато посочи две неща: преоткриването и дълбоката вътрешна промяна. Преоткриване на общото достойнство на мъжа и на жената във взаимното признаване и сътрудничество. Дълбока вътрешна промяна от страна на мъжа и на жената към собствената първоначална идентичност, по “образ Божи” всеки според свойствената му благодат.