Бангкок: Декалог срещу сексуалният туризъм

Така може да се нарече заключителният документ на VІ Световен конгрес за пастирска дейност в туризма, провел се в Бангкок и организиран от Папския съвет за мигрантите. В документът се подчертава, че " туризмът може да даде голям принос за срещата между народи и култури, да подчертае стойността на околната среда и спомогне за икономическия растеж на местното население". Според изнесените данни, само през 2003 туристите по света са били 649 млн., довели до оборота на 514 млрд.$и създали работа на 200 млн. души. Документът подчертава също така и нуждата от борба срещу всяка форма на експолатация и дискриминация.

В този контекст участниците в конгреса смятат, че един от приоритетите на Църквата е борбата със сексуалния туризъм, чиито жертви са жени и деца, имащи най-голяма нужда от помощ. От тук и серия от препоръки, които могат да им осигурят юридическа защита с цел отново да намерят човешкото си достойнство.

На първо място правителствата трябва да дадат приоритет на борбата с трафика и икономическата експлоатация на децата, конкретно в сексуалния туризъм.

Координация на държавните институции на всички обществени нива, както и с неправителствените и международни организации с цел създаването на юридическа защита на децата, жертви на секусалния туризъм. Също така и търсенето на юридическа отговорност на извършителите на сексуалните злоупотреби.

Туристическите агенции, авиокомпании и хотели, своевременно да информират своите клиенти за състоянието на децата - жертви на проситтуцията и санкциите за нарушилите съответните законите.

Епархиите и църковните общности да осигурят пастирската грижа за децата-жертви на сексуалната индустрия. Техен дълг е да засилят обществената чувствителност за сериозността на въпроса, както и да информират за последствията от него и стратегиите за борба с този социален бич.

Епархиите и църковните общности да смятат пастирската дейност в туризма за част от тяхната евангелизаторска мисия и да сътрудничат с държавни, международни и неправителствените организации посредством конкретни инициативи.

Епархиите и църковните общности да поддържат или създадат подходящи структури за помощ към жертвите от сексуалния туризъм, като им осигурят юридическа подкрепа, терапия и възвръщане в обществото.

Създаване на специални курсове в папските и католическите университети за феномена на туризма. Местните църкви трябва да разпространяват и превеждат до знанието на вярващите всички документи, свързани с пастирската дейност в туризма.

Да бъде отбелязван литургично Световният ден на туризма, заедно със Световната организация по туризма, който се чества всяка година на 27 септември.

Да бъдат организирани национални и локални конференции по върпосите за сексукалния туризъм с участието на църковни експерти, професиналисти е общественици, за да могат препоръките от този Световен конгрес да бъдат приложени на практика.


.