Законът за вероизповеданията в България създава трудности за чуждестранните мисионери

Това твърди в годишния си доклад международната хуманитарна организация "Помощ за Страдащата Църква" . В него се припомня приетият през декември 2002 закон, заменил стария от 1949, но разкритикуван от редица религозни и правозащитни организации, заради привилегирования статус на Българската православна църква, като представител на мнозинството на почти осем милионното българско население. "Според новият закон - пише в доклада - всички релиигозни общности, с изключение на православната, трябва да се регистрират в съда, за да бъдат признати от държавата и за да могат да практикуват своята дейност".

През 2003 първите "жертви" на закона стават отците Салезиани и Сестрите Мисионерки на Милосърдието на които са отказани визи за престой в страната", като посочва, че случаят е коментиран в публикация през март 2003 от италианския месечник "Мondo e Missione". Докладът цитира и думите на председателят на Хелзинската комисия Кристофър Смит, според когото " българското законодателство не съблюдава необходимите критерии за религиозната свобода, предвидени от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа ".

Колкото до спора между Светия синод на патриарх Максим и т.н. "алтернативен синод" докладът се позовава на информацията публикувана в списание "Eglise le Monde" N. 121/2004:"закона за вероизповеданията изключва признаването на алтернативната православна общност откъснала се от официалния Синод през 1992, защото смята за невалиден избора на патриарх Максим през 1971 и го обвинява в колаборационизъм с тогавашния комунистически режим ". Цитирани са и думите на президента на Фондацията за толерантност в България Емил Коен, публикувани от агенция "Apic" (18.08 и 23.11. 2003: "Местните власти биха могли да вземат решението да приложат закона от което произлиза, че могат да поискат от полицията да бъдат реституирани имотите на Синода на Максим от т.н. "алтернативен синод".

Докладът на "Помощ за Страдащата Църква" посочва, че "през 2003 отношенията между БПЦ и Католическата църква изглеждат подобрени". Припомнена е първата годишнина от папската визита в България и честването на празника на Св.Св.Кирил и Методий, отбелязани с размяната на делегации от двете църкви. Също така и официалното предаване на църквата "Св.Св.Викентий и Анастазий" в Рим за литургично ползване на българската общност, преминало в присъствието на висши ватикански представители и българския премиер Симеон Сакскобурготски. "Случаят е свързан с представената на Папата молба от Патриарх Максим за "българска църква в Рим"-пише в доклада. На 24 май шестима български митрополити отслужиха молебен в църквата, дарена от Римския Папа".

Годишният доклад на "Помощ за Страдащата Църква", който разглежда състоянието на религиозната свобода в 191 страни по света, се помества в рамките на дейността на организацията, която годишно осъществява средно 6000 хуманитарни проекта в помощ на заплашените или преследваните църкви. Понастоящем организацията има 16 национални секретариата на петте континента.

Организацията е създадена през 1947 г. от Отец Веренфрийд Ван Страатен, като средствата за благотворителните проекти се осигуряват от доброволни дарители. През 1960 г. Папа Йоан ХХІІІ иска от организацията да разшири дейността си освен в Европа в Латинска Америка, Азия и Африка. През 70-те години организацията публикува книжката с библийски текстове "Бог говори на Своите деца", която е най-големия проект на организацията. За последните 25 години тя е отпечатана и разпространена в 40 млн.тираж и преведена на 141 езика. През 1980г. "Помощ за Страдащата Църква" е призната като Асоциация с папско право, натоварена със задачата да помага на църквите в които липсва пастирска дейност. Под надслов "Аз вярвам" през септември 1999 организацията публикува синтез на Катихизис на Католическата църква. Той е с обем 160 страници и преведен на основните езици, както и на словашки, албански, урду и бирмански език.
През 2003 отец Веренфриид Ван Страатен, наричан "Апостолът на милосърдието", напуска земния живот.

"Помощ за Страдащата църква" има контакти с България още по времето на комунистическия режим, като е изпратила финансова подкрепа както за католици, така и за православни на стойност 1 млрд. и половина ит. лири. След 1989г. организацията подпомага реконсткурцията и обновлението на католическите енорийски домове, както и за построяването на нови църковни структури.