Спомен за незабравимият Гяуров

Интервю с прочутият български бас направено на 22 май 2001 в римската опера:

Продължаваме серията от срещи с български представители на културата в чужбина в контекста на 24 май – празника на славянската писменост и българска култура. В надвечерието на празника с голям успех в римската опера завършиха представленията на Евгений Онегин от Чайковски, в които участва и световно известният български бад- Николай Гяуров в ролята на княз Гремин, заедно с прочутия италиански сопран – Мирела Френи в ролята на Татяна. Отново заедно, както в живота, така и на оперната сцена. Любопитното е, че операта Евгений Онегин се завръща след 20 години на римска сцена в изпълнение на оригинален руски език. В тази славянска атмосфера разговаряхме с Николай Гяуров в почивката на спектакъла:

Как Ви подейства този славянски дух на римска сцена?

Славянският дух не ме е напущал никога. Винаги съм си бил с него, защото не мога да се направя на друг. Родината е славянска, операта е славянска, още по-вече Чайковски, когото познавам и съм пял много от неговия репертоар. Камерният му репертоар и тази опера специално дълги години вече я пея. Така че въче съм патентованият в нашите големи театри в Европа.”

Далеч от България как чувствате този може би най-български празник – 24 май?

Не мога да Ви кажа, че го чувствам от далече защото съм далече, мога само да кажа, че имам най-светлите чувства към този празник, най-светлите спомени като дете. И ми се струва, че в този ден въздуха е най-хубав за дишане, слънцето е най-хубаво, и най-хубаво е всичко. Това един празник, който съм сигурен че всички българи пазят в душата си като нещо много приятно, много мило и единствено, защото то минава отвъд всякакви заметресения и вълнения. Той си остава като празник на културата, като празник на младите хора и това е голямата радост.”

Зад тази традиция стоят непреходни ценности на българската култура. Кои са за Вас тези непреходни ценности, специално които засягат българина и би трябвало и днес да се устояват и са нужни за настоящото време?

Културата е за всички хора и ние българитетрябва да се стеремим да я обхващаме и да можем да я имаме. Бих посочил това наше вродено ученолюбие и трудолюбие, както и това да научим нещо в повече. Със сигурност този празник на културата, на знанието и на просветата е нещо много свещено.

Какво бихте препърчали на младите поколения и специално на ония младеж , които започват своите първи стъпки в музиката и в оперното пеене?

Препоръчвам това, което изисква изкуството. То няма край, върховете са недостижими, човек си умира без да ги постигне и затова целта му трябва да бъде вечна и ненамаляваща. За това се изисква една много сериозна работа, респект и честност към това, което се прави. И много усилия, както във всяка област както днес се изисква, особено в нашата, където трудностите стават все по-големи, а кризите са всевъзможни. Публиката започва вече да се отдръпва от неща, които не са на ниво, затова нивото винаги се повдига и това изисква едно непрестанно съвършенство. Това може да се постигне само с една чиста, постоянна и благородна амбиция. И разбира се много работа.

Българинът винаги е имал този хъс и затова ние не случайно сме се отличавали. Не само в оперното изкуство…

Рабира се, това е българската черта, която ние в никакъв случай не бива да губим. Това е моето пожелание.

Вашите бъдещи професионални ангажаменти? На 24ти, Вие ще бъдете в Цюрих.

В момента не ме виждат, но съм с костюма на Принц Гремин и утре сутринта заминавам за Цюрих и там имам на 24 ти преставление, след което имам един голям концерт с Мирела заедно, и връщането ми в Цюрих е през октомври, където ще пея за първи път Досифей в операта Хованщина, т.е. дебют в моята младежка възраст.